сряда, 26 март 2008 г.

Ин-Витрo

Част І - Какво е Ин-Витро Оплождане и Ембрио-Трансфер (IVF - ЕТ)?
Това е последователен процес, при който се вземат яйцеклетки от яйчника на пациентката и се оплождат от сперматозоиди на съпруга в лабораторни условия. Оплодените яйцеклетки се отглеждат до развитието на млади ембриони, които се пренасят в матката. Така се поставя началото на бременността. Част ІІ - Медицинският екип на IVF - ЕТ
IVF е сложна медицинска практика, която изисква от медицинския екип специфични умения за всяка безплодна двойка. Специалистът по репродуктивна ендокринология е лекар със специалност акушерство и гинекология и е отговорен за стимулацията на яйчниците с гонадотропни медикаменти (например Puregon) аспирацияга на яйцеклетки, проследяването на лутеалната фаза от цикъла и последващото връщане на ембриони в матката.Част ІІІ - Какво да очакваме? След преглед на информацията, специалистът ще реши подходяща ли е двойката за IVF и ще бъде ли приета в програмата. След това се попълват досиета с медицинска информация, които се предоставят на консултанта на програмата и неговия екип. Обичайните кръвни тестове и цервикалните намазки се правят наново, ако е нужно. Може да са необходими специални анализи на спермата на съпруга. Ако се обмисля включване в IVF програма, то е вероятно да бъде назначено ново изследване на функциите на маточните тръби или друго специализирано изследване. Част ІV - Стимулация на овулацията
При нормалния овулаторен цикъл на жената се развива само един фоликул съдържащ само една яйцеклетка, годна да бъде оплодена. Целта на IVF програмите е, дори и когато жените имат нормална овулаторна функция, така да се стимулират яйчниците, че да се развият многобройни фоликули. Схемата, по която се стимулират яйчниците на пациентката, се нарича ''Протокол за контролирана овариална свръхстимулация'' или накратко само протокол.Част V - Аспирация на яйцеклетките
След стимулацията с Puregon се прилага Pregnil. Следват последните стадии от развитието на фоликулите и узряването на яйцеклетките, при това в много кратък и точно установен период от време. Съответно, пункцията и аспирацията на яйцеклетките става 34-36 часа след Pregnil, точно преди овулацията. Както се практикува днес, при аспирацията на яйцеклетките се използва същото трансвагинално ултразвуково устройство, с което се следи развитието на фоликулите, но се добавя дълга игла с малък диаметър. Тази игла се поставя във водача на ултразвуковата сонда.Част VІ - Криопрезервация (Замразяване)
Сперматозоидите могат да бъдат замразени и успешно съхранени за много години. Но яйцеклетките представляват проблем за криопрезервация - засега е много трудно и неефективно оплождането на замразени и впоследствие размразени яйцеклетки на бозайник. Като следващ най-добър подход се използва замразяването на ембриони. То е с дълга история във ветеринарната медицина и опитът при хора показва, че децата, заченати по този начин, са толкова здрави, колкото и другите.Прочетете цялата статия в
Част VІІ - Рискове при IVF
Най-общо казано, рисковете при IVF се отнасят до стимулацията и пункцията на яйчниците за аспирация на яйцеклетките.
Основното през стимулационната фаза е инжектирането на хормоналния препарат Puregon и вземането на кръв за анализ. И в двата случая може да се образува хематом (кръвонасядане), но той се разнася бързо. Понякога се формира възпаление на вената, точно на мястото на убождане от иглата. Това причинява известен дискомфорт, но рядко води до каквито и да било последствия.
Зачеване.
Зачеването е началото на един вълнуващ процес, през който за 266 дни женското тяло преминава през много промени и състояния. Началото се дава с овулацията – моментът, в който от единият яйчник се отделя зряла яйцеклетка. Тя е жизнеспособна около 12-24 часа, но най-доброто и благоприятното време за срещата между нея и сперматозоидът е в първите 8 часа след отделянето й. По времето на овулация в женският организъм се отделя специфичен хормон, който променя средата във влагалището и осигурява максимално благоприятна среда за живот и придвижване на сперматозоидите. Така че по това време от цикъла те са в състояние да оцелеят там до 72 часа след отделянето им. Поради това оплождането на яйцеклетката може да се извърши както от скоро пристигнали сперматозоиди, така и от такива, които я очакват в тръбите от часове и дори дни! Определянето на приблизителната дата на овулация е важно, за да може максимално да се повиши шанса за забременяване. За това най-често помагат следните методи.
Календарен методПри редовен месечен цикъл овулацията настъпва около 14 дни преди очакваната дата за следващият мензис. Т.е. в стандартният пример за цикъл с дължина 28 дни, най-вероятната дата за овулация е на 14-тият ден, а при 30 дневен цикъл – около 16-тият ден. Трябва да се знае обаче, че върху овулацията влияят много фактори като стрес например, така че е възможно тя да не настъпи в очакваният ден дори при много точен и редовен цикъл.
Температурен методСъстои се в измерване на температурата на женското тяло в пълен покой. То може да се извършва в устата или ануса, но е важно да е всеки път на едно и също място, за да може резултатите да са сравними. Следи се за повишение на телесната температура с около 1 градус, което отбелязва наличието на овулация. Добре е това измерване да се провежда поне 2-3 месеца, за да може да се установи достатъчно точно кривата на месечната температура. Това е необходимо, за да можете да планирате по-добре контактите си, тъй като както вече споменахме оптималното време за оплождане е до 8 часа след отделянето на яйцеклетката. Методът се използва както за подпомагане на забременяването, така и за предпазване от него, а освен това е полезен за всяка жена, която иска да знае по-добре какво и кога се случва в нейният организъм. Има няколко важни условия, които трябва да следвате, за да постигнете максимална точност при използването на този метод:
Обичайната температура в началото на цикъла е около 36.2-36.5 градуса, при овулация се покачва с около 1 градус, а във втората половина от цикъла обикновено е под 37 градуса, но по-висока, отколкото в началото.
Температурата трябва да се измерва всеки ден веднага след събуждане в пълен покой. За това е удобно да приготвите от вечерта термометъра, лист и писалка, за да запишете стойноста.
Рязкото повишение на температурата спрямо предишният ден (с поне 0.5 градуса) покава наличието на овулация.
Ако не настъпи бременност няколко дни по-късно температурата спада. Иначе тя остава малко над 37 градуса и се задържа така през първите 3 месеца.
Тестове за наличие на овулация Тестове за наличие на овулация се продават в аптеките. Те са напълно приложими в домашни условия. Действат подобно на тестовете за бременност, но следят наличието на друг хормон, специфичен при наличието на овулация.
Наблюдаването на някои признаци за настъпването на овулация също помага, особено в съчетание с един или повече от горните методи. Най-лесният за следене белег е наличието на специфично слузесто течение, което прилича на белтъка на яйце. То представлява запушалката на матката, която я пази от възпаления и т.н. по времето извън овулацията (същият тип запушалка се образува и при настъпването на бременност и се отделя малко преди раждането).
След като определите възможната дата на овулацията не ви остава нищо друго освен да правите секс поне веднъж на 36 часа в най-благоприятният период – започвайки 2-3 дни преди очакваната дата и 1-2 дни след настъпването й. Като се има предвид живота на яйцеклетката и сперматозоида това осигурява максимален шанс за забременяване. Ако използвате календарният метод е добре периодът да е малко по-дълъг – около седмица-10 дни. Контакти по-чести от веднъж на 24 часа не се препоръчват, тъй като мъжкият организъм има нужда от време, за да произведе достатъчно количество сперматозоиди. Трябва да имате предвид, че дори да сте определили датата съвсем точно и да правите секс в най-добрият ден, напълно вероятно е да не забременеете. Процесът е сложен и се влияе от много фактори. Според специалистите двойката трябва да потърси помощ едва, ако цяла година при редовни опити всеки месец не се стига до бременност.
Видове проблеми
Зачеване, Бременност, Раждане - Зачеване, проблемно забременяване, стерилитет

Безплодие означава невъзможността да настъпи бременност след 12 месеца редовен полов живот без използване на контрацептивни средства и методи. Безплодие в резултат на нарушена или липсваща овулация
хормонален дисбаланс
заболявания на щитовидната жлеза
стрес
наднормено тегло
загуба на тегло
Безплодие поради заболявания на яйчниците
киста на яйчника
СПЯ (синдром на поликистозните яйчници) Характерно за синдрома е ановулация и множествени малки кисти в яйчниците. При някои случаи се наблюдава нарушено съотношение между лутеинизиращия и фоликулостимулиращия хормон, увеличена концентрация на свободния тестостерон.
Безплодие поради заболявания на маточните тръби Възпалителните заболявания на маточните тръби често протичат без симптоми. Най-често възпалителният процес предизвиква стеснения и сраствания на маточните тръби, което пречи на придвижването на яйцеклетката.
салпингитЗапушване на тръбите от микроорганизми,проникнали от влагалището.
аднексит (салпингоофорит)Възпаление което обхваща маточните тръби и яйчниците.
Безплодие поради заболявания на матката и влагалището
ендометриозаДоброкачествено заболяване,което се характеризира с разпръскване и развитие на частици от ендометриума извън маточната кухина.
миомаДоброкачествен тумор,който се състои от мускулни влакна.
травматичните поражения на маточната лигавицаМогат да настъпят при извършване на аборт.
Причина за безплодие могат да бъдат и болестни състояния на маточната шийка и промяна на качествата на цервикалната слуз, които възпрепятствуват придвижването на сперматозоидите към маточната кухина.
Безплодие поради заболявания при мъжаПри съмнение за патологични промени на спермата е необходимо изследване на поне три проби. Заключение за пълна неспособност за оплождане може да се направи само при пълна липса или при пълна неподвижност на сперматозоидите от пробите.
Варикоцелето /разширени венички на тестиса/ Проявява се като подуване на тестисите и повишаване на температурата на скротума. Лекува се оперативно.
AзооспермияСеменна течност без сперма. Може да се дължи на това, че тестисите не произвеждат сперма или защото има запушване на спермените канали.
ОлигоспермияНаличие на по-малко от нормалното количество сперматозоиди в семенната течност.
Възпалителни заболявания на половата система и някои хормонални нарушения.
Безплодие поради заболявания предавани по полов път
ХламидиозаПричинена е от микроорганизъм Chlamydia trachmatis. В началото симптоми няма.
След това при жената се появяват :- влагалищно течение;- парене при уриниране;- болезнени полови контакти;- болки в ставите;- конюктивит.
При мъжа симтомите също са незабележими:- на интервали се появява слузесто-гнойно течение;- болки в ставите; - конюктивит.
ГонореяПричинена е от бактерии гонококи. Симптомите са по слабо изразени при жената.
При жената: - силно течение с жълтеникав цвят- леко парене при уриниране- евентуално болки ниско в корема
При мъжа симптомите са по силно изразени:- силно парене при уриниране- мътна урина- гнойно течение
Микоплазмози Причинена е от микроорганизми. При някои от случаите липсват симтоми.
При жената: - леко течение - слабо парене при уриниране
Имунологично безплодие /спермоантитела/ Спермата може да предизвика имунна реакция при жената, а при мъжа може да се наблюдава автоимунизация срещу собствената сперма. Имунологичните реакции срещу сперматозоидите могат да доведат до нарушения в сперматогенезата, ниска подвижност на сперматозоидите, блокиране на взаймодействието между сперматозоида и яйцеклетката.

Изследвания.

1. Гинекологичен преглед Освен обикновения преглед се взимат и влагалищни проби, за се установи наличие на инфекциозни микроорганизми.
2. Ехография С помощта на ултразвук се наблюдават вътрешните органи и се проследява развитието на яйчниковите фоликули.
3. Спермограма Прави се след 4-5 дневно въздържание.
Спермалния анализ вкючва:
Втечняване на еякулата (12-30 мин.)
Обем на еякулата (2-6 ml)
Концентрация на водородните йони (pH 7.2 - 7.8)
Тест за виталитет на сперматозоидите (-)
Концентрация (гъстота) на сперматозоидите ( 40 - 120 х 10^6 ml)
Общ брой сперматозоиди в еякулата
Вискозитет на еякулата
Подвижност на сперматозоидите* активно подвижни ( над 50 %)* полуподвижни * неподвижни
Скорост на сперматозоидите
Морфология на еякулата* нормална морфология (над 60 %) * патологична морфология
Имунологично изследване
4. Хормонален анализ
ХИПОФИЗАРНИ И ЯЙЧНИКОВИ ХОРМОНИ
FSH (фоликулстимулиращ хормон)Стимулира растежа, развитието и узряването на яйчниковия фоликул, регулира отделянето на естроген.
фоликулна фаза /4-7 ден от цикъла/ - 2,5-10,2 mIU/ml;
овулаторна фаза /за 1-2 часа, 12-14 ден/ - 3,4-33,4 mIU/ml;
лутеална фаза /20-22 ден/ - 1,5 - 9,1 mIU/ml.
LH (лутеинизиращ хормон)Предизвиква разкъсването на фоликула,образуване на жълтото тяло, регулира отделянето на прогестерон.
фоликулна фаза /4-7 ден от цикъла/ - 1,9-12,5 mIU/ml;
овулаторна фаза /за 1-2 часа, 12-14 ден/ - 8,7-76,3 mIU/ml;
лутеална фаза /20-22 ден/ - 0.5-16,9 mIU/ml.
Пролактин Хормон секретиран от клетки, в предния дял на хипофизата. Под влиянието му се развива и нараства млечната жлеза и се образува мляко.
до 10 ден от цикъла - 59.3- 619.0 mIU/L
Естроген Хормон произведен от яйчниците. Действа върху гениталиите, гърдите, кожата, лигавиците, костите, кръвоносната система и цялостната обмяна на веществата. Увеличаването на естрогените точно преди овулация, води до отделяне на LH (лутеинизиращ хормон).
Прогестерон Хормон произведен от яйчниците. Подготвя ендометриума за имплантиране на зародиша.
фоликулна фаза /4 -7 ден от цикъла/ - 0.48-4.45 nmol/l;
лутеална фаза /21-22 ден от цикъла/ - 10.62-81.3 nmol/l.
ТестостеронХормон от групата на андрогените. Регулира LH и FSH.
до 10 ден от цикъла - 0.49- 2.64 nmol/l
ТИРОИДНИ ХОРМОНИ
TТХ (тиреотропен хормон) Стимулира образуването на щитовидните хормони и отделянето на Т3 и Т4. - 0.35-5.50 mIU/l
fТ3 (свободен трийодтиронин) - 3.54- 6.47 pmol/l
fТ4 (свободен тироксин) - 11.50-23.50 pmol/l
5. Изследване на хламидия Едно от най-разпространените заболявания предавани по полов път. Много често е без симптоми. Лекуват се ЗАДЪЛЖИТЕЛНО и ДВАМАТА партньори независимо от резултата.
Изследва се по два начина:
С откриване на антигени. Взема се цервикален секрет от жената и уретрален секрет/може и урина/ от мъжа.
С откриване на антитела. Взема се кръв.
6. Снимка на тръбите (хистерография) Прави се между 6-12 ден на цикъла. Представлява рентгенова снимка на маточните тръби, като те се изпълват с контрастно вещество.
7. Лапароскопия С помощта на ендоскоп , през малка дупчица близо до пъпа се наблюдават яйчниците, маточните тръби и матката. Освен диагностична лапароскопията може да бъде и оперативна. Тогава се правят още един или два малки разреза.
8. Посткоитален тест Прави се около предполагаемата дата на овулацията, след 48 часово въздържание. Около 30 минути след половия акт се отива при гинеколог, който взема проби от цервикалния канал и влагалището. След това под микроскоп се наблюдава наличието на сперматозоиди, тяхното количество и подвижност. Ако сперматозоидите са неподвижни трябва да се провери за наличие на антитела срещу тях.
9. Изследване на антитела срещу сперматозоидите.
Изследва се кръвен серум и от двамата партньора.
Стерилитет при жените.

Причините за стерилитет при жената са разнообразни. Много млади момичета се стараят да пазят диети, натоварват се значително и правят тежки физически упражнения. Тези дейности са присъщи на всяка тийнейджърка в желанието й да бъде модерна, но водят до потискане на овулацията, т.е. невъзможност да се произведе яйцеклетка. Ограниченото хранене и физическият стрес могат да доведат и до промени в хормоналните нива на организма. Хормоналните разстройства при жената водят до нередовни менструални цикли, обилно кръвотечение, повишено окосмяване и силно акне. Ако жените или младите момичета забележат подобни промени, трябва да се обърнат към лекар, за да се направят хормонални изследвания, да се проследи овулацията с ултразвук и да се пристъпи към лечение.Друга причина за стерилитет може да бъде ендометриозата - това е развитие на маточна лигавица извън кухината на матката, например в яйчниците, по перитонеума, в мускулната част на матката и др. Симптомите на това заболяване са болките по време на менструация, които започват в началото на цикъла и се засилват в края, обилно кръвотечение и болезнени полови контакти. Лечението на ендометриозата е оперативно или медикаментозно, но ако не се открие навреме, тя може да доведе до стерилитет. Миомата също може да доведе до стерилитет, тъй като тя променя формата на матката и пречи на зародиша да се имплантира в нея. Основен фактор за заболяването са възпаленията на половите органи. Голяма част от тези възпаления са следствие на заразяване с полово преносими болести. Хламидиоза е инфекцията, която много често протича без видими симптоми и се открива единствено чрез специален тест, който се прави от лекар. Възпаление може да бъде предизвикано и от гонорея, сифилис. Инфекциите могат да доведат до сраствания в областта на малкия таз или до непроходимост на маточните тръби. Установено е, че оралните контрацептиви повишават устойчивостта на женския организъм към половите болести. Прекъснатата бременност също може да бъде причина за стерилитет по две причини. При самата манипулация по време на прекъсване на бременността се разширява отворът на шийката на матката, за да влязат инструментите, което води до възпаления в почти 3/4 от случаите. Последиците от тези възпаления остават за цял живот. От друга страна - при изпразване на матката или т.нар. кюретаж, може да се увреди епителът, в който се развива зародишът.
Маточна тръба.

Чифтен орган от тръбест тип. По нея зрялата яйцеклетка, освободена при овулацията достига маточната кухина. Средните размери на тръбата при полово зрялата жена са около 10-12 см на дължина (4-17 см). По протежение на тръбата се различават няколко части:
медиален - маточен край, разполага се в стената на матката, в областта на нейните рога. Този участък се отваря в маточната кухина, чрез специален отвор, чийто диаметър е около 1 милиметър;
средна част, която се състои от тънка (стеснена) част, наречена истмус на маточната тръба, с диаметър не повече от 3-4 милиметра и широка част (разширена средна част), наречена ампула на маточната тръба, с диаметър около 8-9 милиметра;
латерален край - яйчников край, насочен е към яйчника и завършва с фуниевидна структура, нар. инфундибулум на маточната тръба. В своето дъно, този инфундибулум има цепковиден отвор, наречен остиум абдоминале тубе утерине, с диаметър около 2-3 милиметра. Фуниевидното разширение завършва с ресни, наречени фимбрии. Краищата на ресните се разцепват на по-малки ресни. Остава една по-дълга ресна, която се нарича яйчникова ресна. Тази яйчникова ресна е най-дългата - около 2-3 милиметра и тя се прикрепва към яйчника.
Какво е предназначението на този сложен тубарен апарат? Зрялата яйцеклетка, за да достигне до тубата вътре, трябва да се насочи по някакъв начин към верния път, тъй като тя няма обособен канал, по който да се движи и да попадне директно в мястото за оплождане. Ето защо, маточната тръба и нейните ресни имат способността да се насочват към узряващите яйчникови фоликули като обхващат яйчника и насочват отвора на тръбата към отделящата се яйцеклетка. Т.е. маточната тръба в този участък с ресните изпълнява нещо като подемно-насочваща функция. Установява, откъде ще се излъчи яйцеклетката и я поема, като със своите движения я довежда в своя канал.
И така, маточните тръби са с почти хоризонтален ход. Те се поддържат в това положение просредством пряката си връзка с матката от своя собствен подпорен механизъм - опорака им, наречен мезосалпинкс, а чрез него от широката маточна връзка, както и от връзката с яйчника. Този прикрепващ апарат е уникален, тъй като позволява значителна подвижност на тръбите, която допуска изменение в положението и обема на матката,както и насочване на тръбата към узряващите фоликули.
Причините за безплодие на ниво маточна тръба са доста чести, например:
тясна туба (стеснения, сраствания от вътре и отвън, по повод възпалителни процеси);
запушен лумен на тръбата
недостатъчност в апарата улавящ зрялата яйцеклетка;
анатомични причини
туморни процеси
вродени аномалии
и много други.
Една от причините за извънматочна бременност е именно тук, когато яйцеклетката попада в коремната кухина, а не в матката.
Под микроскоп - тубата е изградена от лигавица, гладки мускули и сероза, които се преплитат в сложни взаимоотношения. Стената на маточната тръба има способност да се разширява значително, преди да се пръсне, напимер от тубарна бременност или друг процес.
Защо на някои жени казват, че са им стеснени тръбите, това вродено ли е или се получава в последствие от нещо?
Среща се и при двете състояния, но най-често причината е прекаран възпалитлен процес, на половата система, или някаква друга коремна инфекция, в резултат на което се получават тези сраствания около маточната тръба, които постепенно намаляват просвета й. Освен това, самата тръба отвътре, чрез пролиферация и гранулизация на епителя, също може да даде нова, допълнителна тъкан, в резултат на прекарана болест и това да доведе до стеснение на тръбата. Затова една от честите, дори първите и основни манипулации е проверяване проходимостта на маточната тръба, чрез т.нар. - тубации, при които се вкарва контраст или някаква течност, за да се установи какво става с проходимостта. Също се прилага и хистеро-салпингография, най-често с контраст, който показва какъв е просвета на тръбата. Има и един друг факт, по-често при пълните жени се среща тази непроходимост, тъй като затлъстяванията буквално задушават тази тръба. Интересното е, че при мъжа затлъстяването не го прави стерилен или импотентен, но при жената излишните килограми, често са причина за проблеми със заплождането.
Яйчникови фоликули.

Те се образуват през време на вътреутробното развитие, като при раждането на момичето, двата яйчника нормално съдържат общо около 400 хиляди (400 000) първични фоликула. От тези фоликули само малка част се развиват и достигат пълна зрелост - около 1/1000. През време на активния полов живот на жената, който трае средно около 30 години (от пубертета до менопаузата) узряват по 13 фоликула на година или всичко - около 400 фоликула за целия период на полова активност. Останалите фоликули се подлагат на обратно развитие, като този процес е най-интензивен в детската възраст, но продължава и в другите възрастови периоди.
Първичните фоликули са сферични телца, в чийто център се разполага една клетка - това е яйцеклетката. Тя е заобиколена от един ред плоски по форма клетки - нар. фоликуларни клетки. В зрелия яйчник се намират фоликули в различен стадий на узряване. Зреещите фоликули се наричат везикулозни, или Граафови фоликули. На всеки 28 дни, един от тези фоликули стига пълна зрелост и освобождава една яйцеклетка, способна за оплождане. Разкъсването на зрелия фоликул и изхвърлянето на зрялата яйцеклетка се нарича овулация. Непосредствено преди овулацията зрелият Граафов фоликул достига голям размер. Той се уголемява толкова много, че заема целия паренхим на яйчника. На едно определено място, което се подава навън от яйчника, туника албугинеа изтънява, изтъняват и другите обвивки. Появява се специална течност нар. фоликуларна течност и фоликулът се разпуква сам - т.е. настъпва овулацията, фоликуларната течност се излива навън заедно с яйцеклетката. Яйцеклетката поема своя път към маточната тръба (при нормалните случаи). Пътувайки, най-голямата клетка в човешкото тяло е заобиколена от дебела мембрана - нар. зона пелуцида, и един слой клетки с цилиндрична форма, които образуват корона радиата. Така яйцеклетката прилича на движещо се слънце, или наподобява икона на светец с ореол около себе си. При излизането си от яйчника, яйцеклетката го разкъсва, тъй като яйчника няма изходен канал. Яйцеклетката пътува обвита в своя ореол, който има защитна функция, за да достигне до маточната тръба, където попада заедно с фоликулната течност. Тук яйцеклетката или бива оплодена от сперматозоида, или загива.
Времето за оплождане на една зряла яйцеклетка и не повече от 24 часа.
Обикновено, след настъпване на овулацията, се счита че първите 3-5 часа са най-сигулни за оплождане, ако не се улучи момента, то яйцеклетката загива и бременност не настъпва. Ето защо, доста двойки забременяват след дълъг период от време, без видими други причини. Просто не е улучено времето, когато яйцеклетката е решила, че трябва да бъде оплодена и е тръгнала да търси своя сперматозоид. Ако яйцеклетката се оплоди, то тя тръгва вече оплодена (под формата на зигота) и достига матката. Целият този път се изминава за около 3 дни. Достигайки до матката, оплодената яйцеклетка се имплантира в подготвената маточна лигавица и започва своето делене, хранене и развитие, докато след време се създаде ембриона, който преминава в плод, който раждайки се, дава новороденото бебе.
В случай на неоплождане, яйцеклетката се разгражда и получената материя се стича към матката, където заедно с олющеният епител на матката (който е чакал подготвен оплодената яйцеклетка) се сформира материал, който се изхвърля навън през влагалището под формата на мензес. Важно е да отбележим, че при изхвърлянето на спермата във влагалището на жената, сперматозоидите, ако не бъдат убити от защитните бариери на влагалището, то те преминават през маточната шийка и попадат в матката, където им предстои един дълъг път, който те изминават пъплейки нагоре, към една от двете маточни тръби. Чиста случайност е, кой сперматозоид ще намери яйцеклетката. Попадайки в гънките на маточната тръба, сперматозоидите могат да запазят своята подвижност за дълго време - до три седмици, но тяхната оплодителна способност не трае повече от 1-2 до 3 дни и то ако яйцеклетката през това време е налице и все още не е загинала. Този факт, също трябва да се отчита при проблемното забременяване, тъй като отново друга причина може и да няма.
Интересен факт: След пукването на всеки един фоликул и изхвърлянето на една яйцеклетка навън, започва образуването на т.нар. жълто тяло, което е вид вътрешна жлеза на яйчника, която произвежда хормона прогестерон, който има способността да предпазва по време на бременност олющването на маточната лигавица (на датите за цикъл) и по този начин обуславя задържането и развитието на плода в матката. Жълтото тяло расте през целия период на бременност, като при изтичането на бременността се подлага на обратно развитие и оставя след себе си белег върху яйчника. В случай, че не настъпи оплождане, жълтото тяло се подлага също на обратно развитие в първата седмица на овулацията и тогава се говори за менструално жълто тяло. В крайния етап от неговото обратно развитие тогава, се образува т.нар. бяло тяло, като отново се образува белег на яйчника. Освен това белези по яйчника остават след всяко пръскане на фоликул, което предизвиква яйцеклетката , за да излезе навън. Така в крайна сметка, яйчника се покрива целия с белези, ръбци и вдлъбнатини, предизвикани от описаните по-горе процеси. И в крайна сметка той става с активно-намален капацитет, което се бележи с последното овулиране. Оттук насетне, яйчникът само произвежда известно количество хормони, които отговарят за половите белези на жената, и някои телесни промени.
Яйчник.

Чифтен орган. Разполага се странично в таза, в специална вдлъбнатина, наречена яйчникова ямка. Големината и формата на яйчника се променят с възрастта и зависят от функционалното състояние на неговата ''вътрешност'', наречена паренхим. Средните му размери, при израстнали индивиди (в следпубертетния период) са:
тегло: 6 - 8 грама
дължина: 3 - 4 сантиметра
ширина: 1.5 - 2 сантиметра
дебелина: 1 - 1.5 сантиметра.
По правило, десният яйчник е малко по-голям от левия. След преминаване на пубертета, т.е. в периода на половата зрялост, яйчникът е с елипсовидна форма, приплесната в посока отгоре-надолу. Така се различават две повърхности - една, която заляга в яйчниковата ямка, и друга, която е насочена към кухината на малкия таз. Двете повърхности се срещат в два ръба:
заден - свободен
и
преден - прикрепен за т.нар. широка маточна връзка.
По предния ръб има яйчникова порта (хилус), през която врата преминават съдове и нерви.
Яйчникът има и два полюса:
долен - насочен е към маточното тяло
и
горен - насочен е към маточната тръба.
Като цяло, яйчниците са разположени почти в отвесна посока в таза, като това се поддържа от специален сложно устроен поддържащ апарат. Отгоре, яйчникът е покрит с т.нар. опорак (мезовариум), който представлява продължение на т.нар. коремница (перитонеум - това е ципа, вътре в коремната кухина, която покрива стените на тази кухина, като на определени места се прехвърля от тези стени върху вътрешните органи и ги покрива или обвива). Дефакто, яйчниците не са обвити от коремницата, а са само покрити отгоре, и постлани отдолу. Самият яйчник е покрит от особен слой клетки, наречен зародишев епител, или герминативен епител, който представлява видоизменена ембрионално коремница. Т.е. това е един слой от кубични по форма клетки. От този слой, чрез прорастване в дълбочина и откъсване, по време на вътреутробното развитие се образуват т.нар. първични яйчникови фоликули. Под този герминативен епителен слой на яйчника, се разполага т.нар. туника албугинеа - това е съединителнотъканна обвивка на яйчника, изградена от специален белтък - наречен колаген. Оттук-насетне, започва т.нар. вътрешност на яйчника (строма), в чиято периферна част са разположени специфични жлези - яйчниковите фоликули. Това всъщност е т.нар. паренхимна зона на стромата. Във вътрешността на стромата, която е по-рехава и по-хлабава, се съдържат кръвоносни съдове и лимфни съдове, които обособяват т.нар. зона васкулоза.
БОЛЕСТИ НА СПЕРМАТА - заболяванията на спермата съществуват и те не са никак малко.

Така както всяка друга течност в човешкото тяло боледува, така и спермата също може да се разболее. По-долу, накратко ще разгледам основни болестни състояния на спермата, тъй като все пак, тяхното разбиране е доста сложен процес, с който се занимават лекарите (ще отбележа, че съществува специалност от медицината, която е посветена на заболяванията на мъжката полова система и тя се нарича АНДРОЛОГИЯ; практикува се от лекари-андролози, които за съжаление в нашата страна, работят само към Университетските болници, докато в по-малките болници, те се заместват от лекари-уролози, които също се занимават с лечението основно на пикочните органи, но и на половите органи на мъжа, поради тяхното анатомично и физиологично единство).
Основни болести на спермата:
* Сперматорея - самоволно отделяне (изтичане) на сперма без ерекция и оргазъм. Характерно е при заболявания на централната нервна система - прогресиращи парези и парализи, миелит, травми, както и при хроничен запек, уретрит, фоликулит. Самата сперматорея може да окаже влияние върху ерекцията и оргазма както и да предизвика неврастения. Това състояние не е еднакво с полюциите, които са нощни изпразвания от физиологичен тип, както и не е простаторея, тъй като при простатореята има изтичане на простатен секрет от уретрата без наличието на сперматозоиди в края на уринирането или по време на дефекация. Самата простаторея се дължи на пареза на простатните канали или механична компресия от твърди фекални маси. Простатореята често се среща при мъже с лабилна нервна система, при продължителен онанизъм, при прекъсване на половия акт.
* Сперматурия - също е ненормално отделяне на сперма, но този път тя попада в урината. Най-честите причини за сперматурията са гръбначно-мозъчните разстройства, стриктурите на уретрата, състояния след операции и манипулации на простатната жлеза, ектопия на семепроводите.
*Аспермия - това е пълна липса на еякулат по време на полов акт или мастурбация при запазено полово влечение и потенция. Причините могат да са механични - вродени или придобити и нервно-психични. При механичните причини се придава значение на вродените аномалии, възпалителни процеси - трипер, туберкулоза, наранявания. Нервно-психичните причини са следствие на заболяване или последствие от травма на нервната система. В повечето случаи липсва оргазъм и еякулация при запазено спермопроизводство. Аспермия се среща и при мъже, провеждащи лъчетерапия или подложени на радиационно облъчване.
*Oлигоспермия - характеризира се с намаление на сперматозоидите в еякулата. В повечето случаи обемът на еякулата е непроменен, но броят на сперматозоидите е под 50 милиона в 1 ml. Причините за олигоспермия са различни неблагоприятни фактори, които оказват въздействие върху сперматогенния епител на извитите каналчета на тестисите. Редица заболявания, могат да доведат до олигоспермия - крипторхизъм, хипотрофия и атрофия на тестисите, инфекциозни заболявания, отравяния с медикаменти, алкохол, никотин, тежки метали.
*Азоспермия - това е пълна липса на сперматозоиди в еякулата вследствие поражение на сперматогенния епител на извитите каналчета на тестиса. Появява се като резултат на липсата или хипоплазията на тестисите, двустранен крипторхизъм (т.е. не спадане на тестисите в скротума), травми на тестисите, механично въздействие от хидроцеле, варикоцеле и ингвинални хернии, дегенеративни промени в семенните каналчета вследствие на трипер, заушка, туберкулоза и др. Причини за азоспермията могат да бъдат и липсите или намалените количества на витамините А и Е, а също - диабет, алкохолизъм, отравяния, облъчвания.
*Некроспермия - това е състояние, при което в спермата се установяват мъртви сперматозоиди над 25-30%. Интересното е, че заедно с тях има и нормални сперматозоиди, които обаче също са мъртви. Разграничаването на живите от мъртвите сперматозоиди е важно, тъй като не винаги всички неподвижни сперматозоиди са мъртви. Това става чрез специално медицинско оцветяване на сперматозидите. Най-честите причини за възникване на некроспермията са възпалителните заболявания на епидидима, семенните мехурчета и простатната жлеза. Значение има и количеството на фруктоза в семенната течност.
*Акиноспермия - състояние, при което има живи, но неподвижни сперматозоиди. Това е важно за отдиференцирането им от некроспермните такива.
*Хемоспермия - тя се манифестира с наличието на кръв в спермената течност. Има истинска и лъжлива хемоспермия. Истинската хемоспермия възниква в резултат на смесването на кръв и сперма в семенните каналчета на тестисите, семепроводите, семенните мехурчета, простатната жлеза. Оцветяването на спермата е равномерно. При лъжливата хемоспермия кръвта е от уретрален произход, тя е свежа и не е хомогенно смесена със сперма. Хемоспермията се появява като симптом на епидидимит, везикулит, простатит, коликулит, аденом и карцином на простатната жлеза, папиломатоза на уретрата, уретрални кондиломи.
Това е само част, от богатата патология на спермата, тук ще вметна само, че тя е подвластна и на всички инфекциозни агенти като бактерии, вируси, гъби, микоплазми, рикетсии, хламидии и т.н. Всички те, също могат да доведат до боледуване на спермата.
Спермата.

Спермата е най-загадъчната и свързана с митове течност от човешкото тяло. Още от най-древни времена, се е считало, че тя притежава божествена сила, свързана с факта, че дава началото на човешкия живот. И до днес, обаче, редица от загадките на тази седефена течност, с бадемов аромат, остават неразгадани. Да се надяваме, че в близкото бъдеще, много от тези неизвестни ще станат ясни.
От гледна точка на медицината, спермата представлява лепкава течност с жълтеникаво-бял (седефен) цвят при всички раси и националности. Има сладникав аромат на амоняк или ухае на бадемово мляко или лешниково масло. Амонячната миризма, се обяснява с наличието на голямо богатство от протеини, които са богати на азот. Основни такива са спермидините. Спермата е изключително богата на натрий, цинк, фруктоза, спермин, аминокиселини, простагландини, простациклини, ензими, гликопротеини или протеогликани. Не трябва да пропускаме и факта, че в нея съществуват едни от най-подвижните клетки в човешкото тяло - сперматозоидите. Тези клетки са средно 10% от количеството еякулирана течност. На практика това означава, че от 1.5 до 6 ml количество изхвърлена сперма при оргазъм, 10% се падат на сперматозоидите. Тук ще отбележа само, че сперматозоидите са изключително сложно устроени клетки.
От медицинска гледна точка, спермата може да се раздели на два основни съставящи я компонента - семенна течност и сперматозоиди. Основната част от семенната течност се състои от секрета на семенните мехурчета (46-80%) и секрета на простатната жлеза. Освен това в състава на семенната течност влизат секретът от надсеменниците, семепроводите, купферовите и литриевите жлези, епителни клетки, единични левкоцити, мастни клетки, амилоидни телца, белтъчини, аминокиселини, въглехидрати (глюкоза, фруктоза, инозит), ензими (фибринолизин, фосфатаза, хиалуронидаза), както и посочените по-горе йони. При нормални условия, количеството на еякулата е межди 3 и 6 ml. Количество под 1.5 ml се приема за ненормално. Относителната постоянност на рН: 7.2-7.4 осигурява нормалната подвижност на сперматозоидите. Най-качествена е спермата около 30-годишната възраст на мъжете. Тогава в 3 ml сперма, което е около 1 чаена лъжичка, се съдържат около 300-500 милиона сперматозоида. Тогава, за да се осигури съществуването на тези клетки, спермата е обогатявана от мъжкия организъм постоянно с много минерали, белтъци, въглехидрати, витамини, антиоксиданти. Интересни факти за спермата са, че тя има т.нар. време на сгъстяване, което е около 5 минути. А за любителите на точните науки, ще спомена, че при еякулация, скоростта на движение на спермата е постоянна величина от 18 km/h. Стандартното време за еякуляция е около 8 секунди.
За ефикасно образуване на сперма и сперматозоиди, са необходими в големи количества витамините А, С, Е; освен това е важно и надморското равнище - то трябва да е под 4000 m. Друг важен фактор е бельото. Колкото привлекателно и сексапилно да ни се струва носенето на слип, то препоръчително е да се носят боксерки или широко бельо и съответно дрехи върху бельото. Всеки опит елемент, води до повишаване на температурата, което е пагубен фактор за спермата. Доказано е, че по-ниската температура, къпането с хладка вода, широките дрехи - са фактори повлияващи доброкачественото създаване на спермата. Няма по-голям враг на тази течност от прегряването или т.нар. хипертермия. Именно за това, Природата е поставила тестисите в торбичка, извън тялото, тъй като за своето съществуване и правилно функциониране, те се нуждаят от температура по-ниска от тази вътре в тялото. Природата е създала и свой, естествен механизъм за охлаждане на тестисите, а именно - при топлина - скротумът (мъдницата) се отпуска и тестисите висят доста извън тялото, т.е. торбичката се разтяга. Обратно, когато няма нужда от охлаждане, то скротумът се свива и прибира навътре към тялото. С тези свои способи Природата защитава от ненормалното влияние на температурните различия върху тестисите. Тези движения се обославят от нервната система, която дава команда на мускулите, кръвоносните съдове и нерви за отпускане или свиване, които действат върху кожата и тестисите. Тази скротална игра е съвсем естествен механизъм. Именно и затова, количеството на кожата в тази област е вариабилно. В топлите месеци и в страните с горещ климат, мъжете са с големи скротуми поради влиянието на температурата и обратно в студ и страни със студен климат - скротумът е прибран към тялото. Това не е обаче признак за полово развитие, надмощие и плодовитост. Просто това е защитна реакция на организма. Ще припомня само, че и един тестис е достатъчен, за да се произвежда сперма, която е с достойни качества, вкл. сперматозоиди, хормони и вещества. Количеството на изхвърлената по време на изпразване сперма, също не е признак на мъжественост и полова мощ, тъй като не е важно колко, а какво се изхвърля. Не забравяйте обаче, че спермата съдържа и всички токсични продукти, които са попадали в тялото по един или друг повод. Така например, често може да е богата на антибиотици и какво ли още не. Ще отбележа само, че са възможни реакции на алергия към спермата, тъй като тя основно има белтъчен характер, а белтъците, често са едни от основните причинители на алергичните състояния в медицината.
НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, СПЕРМАТА МОЖЕ ДА СЪДЪРЖА СЪЩО И БАКТЕРИИ, КАКТО И ОПАСНИЯ ПРИЧИНИТЕЛ НА СПИНА - Т.НАР. НІV-ВИРУС!

неделя, 23 март 2008 г.

Естрогеновият «еликсир на младостта» води до ракови заболявания.

Векове лекарите се борят да получат елексир на младостта и едва към 60-те години на миналия век се приближили малко до него . Става дума за женския хормон естроген, който при въвеждане в организма е способен да отдалечи момента на настъпване на климакса. Първоначално изглеждаше,че природата е склонна да направи тази отстъпки без други загуби. Но, както е известно, безплатното сиренце е само в капана. Пионер на естрогеновата терапия стана американският гинеколог Робърт Уилсън, който давал на своите пациентки в постбалзаковска възраст естроген в... таблетки против забременяване. Без съмнение, той е бил прав, тъй като бабичките наистина видимо се подмладявали ( и то само за няколко седмици!) при тях отново, при това завидно редовно) се появявал месечният цикъл, а и се връщало позабравеното либидо. Това само по себе си е направо забележително – дава се възможност на жени на 50 - 60 години, а и повече, да продължат половата си активност. Нещо повече – кожата престава да старее, подобрява се паметта, двойно намалява рискът от сърдечно-съдови заболявания ракът на червата. Също така двойно намалява рискът от отеопороза (крехкостта на костите, която е характерна за възрастните хора). През 1966 г. е излязла станалата бестселър книга на Уилсън «Вечната женственост» и естрогенът започнал своето триумфално шествие по Америка. Чудодейнитя хормон, станал толкова популярен в Щатите, отдавна вече «преплува» океана и се появи и у нас. И тъкмо да се зарадваме и изведнъж същите тези американци установиха, че дълговременното приложение на естроген дава 30-процентно увеличение на риска от заболяване от рак на млечната жлеза и съществено повишава риска от възникване на рак на матката. А чудотворният подмладяващ ефект изисква именно дълготрайно приложение на препарата. Красота или здраве? Труден избор. Тези сведения бяха публикувани в «New England journal of medicine», но моментално станаха сензация. Всички лекари, фармацевти, а и самите жени , бяха силно обезпокоени. Нивото на естрогена започва да се покачва когато момиченцето стане на около 8 г., което води и до формиране на вторичните полови белези и по-нататък до начало на менструацията и събуждане на интереса към противоположния пол. . На около 25 г. нивото на естрогена в организма започва бавно да намалява, но до около 40 г. това почти не се отразява на сексуалността на жената. След това настъпва менопаузата – менструацията вече не е толкова редовна, кожата става по-суха, косата губи блясъка си. На да речен, че на около 50 г. се започне естрогенова терапия, природата може да бъде заблудена и механизмът на половото съзряване да стартира наново. Да, но се оказва, че не е толкова лесно да се излъже природата. Изглежда, че рискът от рак на матката може да се избегне като се комбинира естрогена с прогестин, синтетичен прогестерон - още един женски хормон. Но ракът на млечната жлеза си остава заплаха за жените, които приемат «еликсира на младостта». Може би цялата тази шумотевица около естрогена да не е нищо повече, освен търсене на конкуренция? В края на краищата жените над 50 години умират от сърдечносъдови заболявания (ако помните, естрогенът намалява двойно този риск) 8 пъти по-често, отколкото от рак на млечната жлеза. Но да се мисли за това е вече късно – жените са поставени пред сложен избор между «вечната младост» и потенциалното онкологично заболяване, а всяка такава дилема лесно може да унищожи плодовете от самото подмладяване. Канцерофобията, както е известно, е по-страшна от самия рак. И какво следва? Напълно очевидно е, че естрогенът не е панацея, че трябва да се прилага строго индивидуално като се има предвид историята на раковите и сърдечносъдовите заболявания в семейството на жената. Ако анализите покажат, че пациентката е застрашена от остеопороза или инфаркт – защо пък не?!. Но в случай на онкология - то по-добре да се откажете от втората младост.
Критичните дни на мъжете шокираха учените.

В последна сметка противозачатъчните препарати за мъже няма да се предлагат за продажба. Фармакологичният концерн Bayer-Schering, работещ над създаването на медикамента, даде отбой. Медико-фармакологични противопоказания няма: имплантът или пластирът плюс инжекцията с хормони действат надежно, защищават партньорката от нежелателна бременност и добре се понасят от организма. Само дето мъжката половина от човечеството не може да се справи с новия препарат от психологическа гледна точка. Изследователите открили, че и мъжете имат критически дни. Тази ирационална чувствителност на мъжете станала причината поради която препаратът няма да влезе в промишлено производство. Средството, което се съдържа в него, намалява броя на сперматозоидите до нула или до малко, неопасно количество, което е около 3 млн сперматозоида на 1 мл. Три месеца след спирането на приема на препарата репродуктивните функции се възстановяват,отбелязва Die Welt. Промишленият концерн Schering съвместно с американо-холандският концерн Oregon проведе уникално емпирично изследване на действието на противозачатъчните препарати върху мъже. В тестовете участвха 1500 човека. «Изследванията протичаха с използване на плацебо: много от мъжете получаваха препарати без действащи вещества – обяснява андрологът от Института за репродуктивна медицина на университетската клиника в Мюнстер, професор Еберхард Нишлаг. Резултатът от изследването показа, че практически всички участници се оплаквали от колебания в настроението, емоционални подеми и спадове, които те свързвали с хормоните. «Но най-много ни удиви това, че от странични действия се жалеха и тези, които бяха получили плацебо» – разказва Нишлаг. В интимната сфера участниците съобщаваха за две състояния – свръхсексуалност и занижена сексуалност, пише Die Welt. Нещо повече, на болшинството мъже им се хареса формата на препарата. За временна блокада на репродуктивната функция е необходима комбинация от тестостерон с гестаген. Правилната дозировка може да се приеме само чрез имплантант или пластир. «Таблетката преразпределя репродуктивното разпределяне на силите. Възможно е именно затова предложените лекарствени форми бяха оценени толкова високо: даже в такива мачо-страни, като Бразилия, мъжете нямат нищо против инжекция - смята Нишлаг. Сработват същите механизми, както и при вземане на таблетки от жени: «Тук всичко е свързано с нивото на образование: колкото по-високо образована е жената, толкова по-склонна е да приема таблетки», - отбелязва той.

За ползата и вредата на оралните контрацептиви.

Да отдадем нужното на фармацевтичните компании, които успяха да разработят таблетки, които съдържат доста малко количество хормони, а значи и че са доста по-безопасни от предшествениците си. От гледна точка статистика полезните качества на противозачатъчните таблетки превишават негативните им свойства. Но това съвсем не означава, че у конкретния човек всичко ще бъде също толкова розово, колкото у средностатистическия персонаж на научните изследвания Всички тези хормонални средства имат достатъчно противопоказания, които могат да бъдат оценени само лекар-гинеколог, а не от приятелка, на която «всичко й е наред», нито дори от продавачът – фармацевт в аптеката. И така , нека видим кои са плюсовете и минусите на ОК, а вие сами ще решите дали си струва да отидете при лекаря за да ви ги предпише. Възможна полза от оралните контрацептиви (ОК) - Колкото по-дълго жената приема ОК, толкова е по-малък рискът от развитие на рак на яйчниците. Приемът в продължение на 10 години намалява риска с 60-80% - Рискът от рак на ендометриума намалява с 50%. - Рискът от рак на правото и дебелото черво може да се намали с 35%. - Незначително, но се намалява рискът от възникване на болести на малкия таз, които могат да доведат до безплодие. - Естрогените, които се съдържат в ОК, защитават жената от възрастова загуба на костна тъкан, а значи и от развитие на остеопороза в постменструалния период. - Нормализира се нередовния менструален цикъл, тъй като ОК диктуват на организма свой цикъл . - Тъй като ОК подтискат овулацията, съществено намалява рискът от извънматочна бременност. - На фона на приема на ОК често изчезват пъпките и себореята понеже намалява работата на мастните жлези. - Намалява рискът от развитие на железодефицитна анемия тъй като намаляват кръвозагубите по време на месечния цикъл, понеже се намаляват кръвозагубите по време на месечния цикъл Възможни вредни действия на ОК - При дълговременен прием на ОК малко се увеличава рискът от рак на млечната жлеза - Леко увеличение на риска от рак на черния дроб - Увеличава се рискът от развитие на хламидии, тоест хламидиоза. - У пушещите жени и у тези, които страдат от хипертония се повишава рискът от инфаркт на миокарда и инсулт - В някои случаи ОК са способни да повишат риска от образуване на тромби и тромбоемболия. - Приемът на ОК може да предизвика малко повишение на артериалното налягане - При някои жени е възможно напълняване.

Простичко за контрацептивите.
таблетки, спирали, свещички или подкожно?


ТАБЛЕТКИ Употребата на хормонални контрацептиви трябва да се предшества от пълен общ медицински преглед, включващ измерване на кръвното налягане и телесното тегло, тест за захар в урината, диагностично изследване за чернодробни заболявания и гинекологичен преглед, включващ млечните жлези и цитологично изследване на цервикален секрет и цервикална намазка. Също така трябва да се снеме внимателно фамилна анамнеза, за да се установи наличието на заболяване, нуждаещо се от лечение или някакво рисково състояние и преди всичко, да се изключи бременност. Почти всички хормонални таблетки са в опаковка от 21, които се взимат по схема 21 дена. следва 7 дена почивка с идване на менструацията. Следващата опаковка се започва на 8мия ден, независимо от това дали е спряло кървенето или не. След спонтанен аборт, приемането започва веднага. След раждане на 21 ден или по съвет на лекар, защото повечето контрацептивни хормони не са подходящи за кърмещи жени. Възможни странични реакции, които се наблюдават при почти всички хормонални препарати:болки в бюста, изтичане на секрет от гърдите, главоболие, промени в либидото, пристъпи на депресия, дискомфорт при носенето на контактни лещи, световъртеж, повръщане, промяна на вагиналната секреция, промяна на теглото, свръхчувствителност Противопоказания за приемане на хормонални препарати: тромбоза, сърдечни проблеми, захарен диабет, жълтеница, чернодробни заболявания, алергии към хормоналните съставки, доброкачествени или злокачествени тумори, наднормено тегло, епилепсия, тютюнопушене, особено след 35 години. Препоръчват се контролни гинекологични прегледи на всеки 6 месеца и незабавна консултация при възникване на проблеми или неудобства. При желание за прекъсване на хормоналната терапия с цел забременяване е необходимо предпазване до една редовна менструация, тъй като е възможна грешка при определяне термина на бебето при една евентуална бременност. Забележка: контрацептивните хормонални препарати не предпазват от СПИН и други венерически болести. Ето какво се намира на българския пазар с някои конкретни особености за съответните таблетки: Anteovin (Chemical Works of Gedeon Richter ) Съдържа комбинация от естроген и гестаген. Лекарството е в клас на тези с високо хормонално съдържание. Таблетките са 21, разделени на 11 бели и 10 розови. Първо се приемат белите таблетки. Не се препоръчва за кърмещите жени. Cilest (Janssen-Cilag ) Съдържа norgestimate и ethinyloestradiol. Намалява значително силата на течението, както и евентуалните менструални болки. Diane 35 (Schering AG ) Препоръчва се не само като контрацептив, но и при лекуване на акне. Принципът на действие на Диане 35 е да блокира действието на мъжките хормони в женското тяло. Съдържа cyproterone acetate - прогестоген и ethinyl estradiol, естроген. Диане е от групата на препаратите с ниско хормонално съдържание. Препоръчва се най-вече за терапия на жени с повишено съдържание на мъжки хормони. Не се препоръчва за кърмещи жени. Цикълът и болките, свързани с него могат да се намалят. Когато се приема Diane-35 се подтиска повишената функция на мастните жлези , която играе важна роля в развитието на акне и себорея.Това води- обикновено след 3-4 месечно лечение- до оздравяване на съществуващите пъпки.Излишната мазнина по кожата и косата обикновено изчезва по-рано. Отпадането на косата , което често придружава себореята също отслабва. Лечение с Diane-35 е показано при жени в детеродна възраст с леки форми на хирзутизъм и по-специално с лека увеличаване окосмяването по лицето ; резултати се очакват след няколко месечна употреба. Femoden (Schering AG ) От групата на нискосъдържащите хормонални препрати е на база гестаген-естероген. Не се препоръчва за кърмещи жени. С доста добра поносимост от голям кръг жени. Gravistat 125 (Schering AG ) Всяка таблетка съдържа: Ethinylestradiol 0.050 mg Levonorgestrel 0.125 mg От класа на високо хормонално съдържание. Не трябва да се използва по време на кърмене. Logest (Schering AG ) Logest е нискодозиран орален контрацептивен препарат, съдържащ 20 микрограма ЕЕ в комбинация със 75 микрограма гестоден, което го прави контрацептивът с най-ниска дозировка естрогени. Препаратът осигурява добър контрол върху менструалния цикъл с ниска честота на интерменструално кървене. Той е добре поносим с минимално влияние върху телесното тегло и няма клинично значими метаболитни ефекти. Marvelon (N.V.Organon ) Marvelon® е комбиниран орален контрацептив (“Комбинирана таблетка”). Всяка таблетка съдържа по малко количество от два различни женски полови хормона. Това са дезогестрел (вид прогестерон) и етинил-естрадиол (вид естроген). Поради ниската доза на съдържащите се хормони Marvelon® се счита за ниско дозиран орален контрацептив. Тъй като всички таблетки в опаковката съдържат еднакви хормони в еднакви дози той представлява монофазен комбиниран орален контрацептив. При употребата на Marvelon се наблюдава по-слабо и по-краткотрайно менструално кървене. Като резултат от това намалява риска за поява на анемия. Възможно е обичайните болки, които се получават по време на мензис да намалеят или изчезнат напълно. Освен това има данни, че някои сериозни здравословни нарушения настъпват по-рядко сред жените, ползуващи противозачатъчни таблетки, които съдържат 50мкг етинил-естрадиол (\'\'високо-дозирани таблетки\'\'). Това са доброкачествените заболявания на гърдата, кистите на яйчниците, инфекции в малкия таз (Тазова болест или PID), извънматочна бременност (бременност, при която ембриона се вгнездява извън матката), рак на ендометриума (лигавицата на матката). Mercilon (N.V.Organon ) Mercilon® е комбиниран орален контрацептив. Всяка таблетка съдържа по малко количество от два различни женски полови хормона. Това са дезогестрел (вид прогестерон) и етинил-естрадиол (вид естроген). Mercilon® спада към групата на ниско дозираните орални контрацептиви. Приемът на Mercilon® не се препоръчва по време на кърмене. Non Ovlon (Schering AG) Non-Ovlon e контрацептив, съдържащ гестаген и естроген. От групата на високо хормонално съдържание. Novynette (Chemical Works of Gedeon Richter ) Монофазно перорално контрацептивно средство, съдържащи комбинация от етинилестрадиол и дезогестрен Regulon (Chemical Works of Gedeon Richter ) 1 таблетка съдържа 0,03 мг етинилестрадиол и 0,15 мг дезогестрел. Монофазен орален контрацептивен препарат с ниско съдържание на хормони. Не оказва влияние на метаболизма в организма, поради което и страничните ефекти са твърде слаби или липсващи. Около 10 % от дозата на хормоните проникват в кърмата. Triquilar (Schering AG ) Tаблетки, светло-кафяви на цвят - 6 броя, бели - 5, охра - 10. 1 таблетка съдържа етинилестрадиол и левоноргестел. Комбиниран орален контрацептив от групата на ниско съдържание на хормони. Съществува възможност за намаляване на силата на кръвотечението, както и отслабване на менструалните болки. Страничните ефекти са доста рядко срещани. Tri-Regol (Gedeon Richter Ltd) Розови таблетки (6 на брой), съдържащи по 0,03 мг етинилестрадиол и 0,05 мг левоноргестрел, бели таблетки (5 броя), съдържащи по 0,04 мг етинилестрадиол и 0,075 мг левоноргестрел, тъмножълти таблетки (10 броя), съдържащи по 0,03 мг етинилестрадиол и 0,125 мг левоноргестрел. Трифазен ниско хормонален препарат. За разлика от монофазните хормонални препарати, Три-Регол осигурява минимално вмешателство в естествените процеси на репродуктивната система, проявяват се много по-малко странични реакции и се подобрява поносимостта на препарата. Trisiston (Jenapharm GmbH ) 21 таблетки в различни цветове, съдържащи определени количества етинилестрадиол и левоноргестрел, които се взимат и по определена цветова схема. Препаратът е трифазен, ниско хормонален контрацептив. Много са редки страничните ефекти от приемането му и могат да възникнат само в първите месеци. СПИРАЛИ Mirena (Schering AG) Mирена - вътрематочно противозачатъчно средство, съдържащо левоноргестрел. Mирена представлява Т-образна вътрематочна система, която след поставяне в матката освобождава хормона левоноргестрел. Т-образната форма е подбрана с оглед формата на матката. Вертикалното рамо на Т-образната система представлява цилиндър, който съдържа хормон, а към долната му част са прикрепени две фини нишки. Mирена предотвратява забременяването чрез въздействие върху маточната лигавица, редуциращо възможностите й за приемане на оплодена яйцеклетка и чрез удебеляване на лигавицата в цервикалния канал, така че спермата да не може да проникне в матката и да оплоди яйцеклетката. Mирена повлиява и движението на спермата в матката като предпазва от оплождане. Контрацептивната сигурност на Мирена е сравнима с женската стерилизация. Мирена не е метод на първи избор за млади жени които никога не са били бременни и при жени в постменопауза с обратно развитие на матката. Мускулните контракции на матката по време на менструация понякога могат да доведат до изхвърляне на интраутеринната система . Симптоми, указващи за частично или пълно изхвърляне на Mирена, са кървене или болка. Частичното изхвърляне може да понижи ефикасността на Mирена.Препоръчително е да проверявате нишките с пръст по време на къпане. В случай, че не опипвате нишките или имате симптоми на изхвърляне на системата трябва да избягвате полово сношение или да използвате друг контрацептив и да се консултирате с вашия лекар. Тъй като Mирена намалява менструалното кървене, засилването му може да е индикация за изхвърляне на спиралата. Mирена може да бъде поставена в рамките на седем дни от началото на менструалния период. Системата може да бъде поставена и веднага след аборт след като е изключена генитална инфекция. Mирена не трябва да се поставя по-рано от шест седмици след раждане. След гинекологичен преглед във вагината се поставя един инструмент наречен спекулум, шийката на матката се почиства с антисептичен разтвор, след което интраутеринната система се поставя в матката през тънка, огъваема тръбичка от еластична пластмаса. Вие ще почувствате поставянето, но то не трябва да е съпроводено с болка. Някои пациентки могат да почувстват болка и виене на свят след поставянето. В случаи че те не преминат половин час след поставянето при лежащо положение на пациентката, Мирена може да не е разположена правилно. Следва да се проведе гинекологичен преглед и ако се налага системата трябва да бъде отстранена. Алергични кожни реакции могат да бъдат причинени от системата. През първата година е необходимо да се извършат 2 прегледа: обикновено един до три месеца след поставянето на Mирена и отново след изтичане на 12-ия месец. След това прегледите се извършват един път годишно. Обикновено се наблюдава постепенно намаление на броя на дните, през които има кървене и на количеството загубена през всеки месец кръв. При някои жени менструацията изобщо се преустановява.Тъй като количеството загубена кръв намалява при повечето жени се покачва нивото на хемоглобина в кръвта. Когато противозачатъчното средство се отстрани, нормалната менструация се възстановява. Препоръчва се използването на дамски превръзки. Ако се използват тампони, тяхната смяна трябва да се извършва много внимателно, за да не се изтеглят нишките на Mирена. По време на употребата на Mирена е нормално да настъпят промени в менструацията: интерменструално кървене, по-продължителна или по-краткотрайна менструация, нередовно кървене, слаба или отсъстваща менструация, силно кървене по време на цикъл, болезнена менструация. Наблюдават се следните нежелани реакции: главоболие; болки в долната част на корема; болки в кръста; акне или други кожни проблеми; вагинално течение; чувствителност на гърдите; възпалителен процес във вагината; депресия и променливо настроение; гадене и повръщане; задържане на вода По-редки са: повишаване на телесното тегло; косопад омазняване на косата засилено окосмяване по тялото. Изброените нежелани реакции са обичайни през първите месеци след поставянето и изчезват при продължителна употреба MULTILOAD (Multilan AG, Ирландия ) Multiload представлява вътрематочен песар, който се използува за контрацепция. Той представлява малък пластмасов цилиндър, наричан \'\'стебло\'\' с две странични гъвкави крила. Пластмасата е смес от високоплътен полиетилен, етилен винилацетат кополимер и бариев сулфат в тегловно съотношение 44/36/20. Около стеблото е навита медна нишка. Към долната част на стеблото е прикрепена найлонова нишка, чиито два края са свободни Multiload е предназначен само за еднократна употреба.Съществуват четири разновидности на Multiload. Лекар ще прецени коя е най-подходяща за пациента. Този избор се определя от срока, за който желаете да използувате Multiload и от големината на матката. Употребата на Multiload е нежелателна в случай на: установен тумор на матката или на шийката на матката; неизяснено влагалищно кървене; бременност или съмнение за такава; установени анатомични аномалии в структурата на матката или шийката на матката; множество или големи фиброиди (доброкачествени тумори на маточната стена) както и обилно и болезнено менструално кръвотечение; ендометриоза (разрастване на ендометриална тъкан на нетипични за това места, т.е. извън матката); инфекциозни заболявания на половите органи; прекарана инфекция предавана по полов път през последните 12 месеца; инфектиран спонтанен или изкуствен аборт през последните 3 месеца; ТВБ (тазово-възпалителна болест, инфекция на матката или Фалопиевите тръби) или няколко минали случая на ТВБ; алергия към метала мед; анемия или минали оплаквания от тежко менструално кръвотечение; нарушение в системата на кръвосъсирването; болезнена или нередовна менструация; наличие на белези върху матката, останали след перфорация или хирургична намеса (освен цезарово сечение); нарушение в метаболизма на медта; инфекции на долната част на гениталния тракт (шийката на матката и влагалището) и особено ако тези оплаквания са чести; Multiload може да бъде поставен само от лекар. През първите месеци е възможно да се появи леко кървене или зацапване във времето между менструалното кръвотечение.В повечето случаи след два-три месеца, всички необичайни симптоми изчезват. Понякога се наблюдават следните нежелани реакции: болки в гърба и краката, болка по време на полов акт или алергични кожни обриви. Дори когато се използва песара като метод на контрацепция, съществува минимална възможност да забременеете. Това обикновено води до сериозни усложнения. Ако мензиса Ви закъснее с повече от две седмици, непременно се консултирайте с лекар. Веднага щом бъде доказана бременността, песара трябва да бъде отстранен. Понякога самата манипулация по отстраняването на песара може да причини спонтанен аборт. Ако забременеете, по време на поставяне на песара, съществува риска, бременността да е извънматочна (в този случай, оплоденото яйце не се вгнездява в стената на матката, а на друго място - например във Фалопиевите тръби). Обикновено песарите, които съдържат мед, осигуряват протекция и срещу извънматочна бременност, но са по-ефективни при предпазване от маточна бременност. Съществуват отделни съобщения за счупване на пластмасовото тяло на песара Multiload, по време на отстраняването му. Най-често това се случва когато песара се врастне в стената на матката. Врастването или счупването на части от песара могат да поставят необходимост от оперативното му отстраняване посредством кюртаж. Copper T (Schering AG ) Вътрематочен песар, който е изработен на медена основа. Има Т-образна форма, направена от гъвкава пластмаса Медта се отделя бавно в матката и спомага за възпирането на сперматозоидите. Copper T е едно от най-успешните противозачатъчни средства не само като сигурност, но и като финансово вложение. Спиралата е удобна и единственото, което трябва да правите след слагането й е да проверявате за конци всеки месец. Подходяща е и за кърмещи жени. Copper T е най-разпространената спирала в световен мащаб. Copper T се поставя само от лекар и то след пълен медицински преглед на състоянието, формата и разположението на матката по време на менструационния цикъл на жената. Повечето лекари предпочитат това да стане на 7-мия ден от цикъла. Спиралата се поставя 6 седмици след раждане и е удобна за кърмещи жени. В случай на аборт, поставянето може да стане веднага. В първите месеци след поставянето може да се наблюдава по-обилна менструация, както и дискомфорт и по-силни менструални болки, които с времето заглъхват. Copper T се премахва само от лекар в случай на изтичане на срока й на годност, желание за бременност или медицински проблеми. Copper T е удобна и препоръчителна за следните жени: с поне едно дете; имат връзка само с един партньор; нямат предишни и сегашни инфекциозни вагинални заболявания; имат дълга и обилна менструация; тежка анемия; Не се препоръчва в случаи на: бременност или подозрения за такава; алергии към метала мед; установени анатомични аномалии в структурата на матката или шийката на матката; влагалищни и маточни инфекции или тумори; венерически болести; ако пациентката или партньорът й имат твърде много сексуални контакти с различни партньори; IMPLANON- подкожно Implanon® представлява малка еластична пластмасова тръбичка с дължина 4 сантиметра и диаметър 2 mm.. Тя съдържа 68 милиграма от активната съставка етоногестрел. Равномерно в кръвообръщението се отделя малко количество етоногестрел. Самата тръбичка е направена от етилен винилацетат, който не се разтваря в телесната среда. Implanon® се въвежда подкожно. След това в тялото започва равномерно да се отделя по малко количество от съдържащия се представител само на една група хормони, прогестагените - а именно етоногестрел. Контрацептивното му действие се осъществява по два механизма; Implanon® предотвратява отделянето на яйцеклетка от яйчниците. Води до такива промени в яйчниците, които затрудняват проникването на сперматозоиди в матката Implanon® предпазва от забременяване в продължение на три години. За разлика от таблетките, Implanon® може да се употребява и от жени, които не могат или не желаят да приемат естрогени. При употребата на имплантанта, влагалищното кръвотечение може да стане нередовно или да спре, а болезнената менструация ще бъде облекчена. Имплантирането и изваждането на Implanon® може да се осъществи само от лекар, който преценява кой е най-подходящия момент за прилагането на препарата. Това става с местна упойка.директно под кожата, на вътрешната страна на предмишницата на не-доминантната Ви ръка. Процедурата напомня вземането на кръв за изследвания. Implanon® трябва да се отстрани или замени с нов имплантант не по-късно от три години след неговото имплантиране. Понякога тази манипулация може да бъде затруднена ако имплантанта се е придвижил под кожата и е сменил първоначалното си положение. Употребата на Implanon® може да се преустанови по всяко време Странични реакции, наблюдавани при употреба на Implanon® Код: Акне; Главоболие; Увеличение на теглото; Напрегнатост или лека болезненост в гърдите; Оредяване на косата; Депресивни настроения; Емоционална нестабилност; Промяна в либидото; Болки в стомаха; Болезнена менструация. СВЕЩИЧКИ Patentex oval N (Patentex GmbH) Свещичките са интравагинално противозачатъчно средство. 1 песарий съдържа 75 мг. от активната съставка nonoxinol9 /INN/ Песарият се разтваря от топлината на тялото, като независимо от количеството на вагиналния секрет се образува фина, приятна пяна, която оптимално разпределя във влагалището субстанцията, която блокира действието на сперматозоидите. Нежелани лекарствени реакции: Patentex oval N е добре поносим. В отделни случаи може да се наблюдава преходно чувство на затопляне. Patentex може да се прилага непрекъснато и продължително, като се използва само когато има действително от какво да се предпазвате. Продължителната му употреба е безвредна. Надеждната защита с Рatentex oval N е сигурна едва когато активното вещество е разпределено оптимално. Това се осъществява в рамките на 10 минути. Особено подходящ е за : жени, които искат да се предпазят от забременяване само тогава когато действително е необходимо такова предпазване млади жени с нередовен полов живот жени с нестабилен цикъл жени, които независимо от партньора искат да се предпазят от забременяване жени които са прекъснали терапия с други противозачатъчни жени, които не понасят хормонални противозачатъчни жени, които приемат едновременно лекарства, които могат да понижат действието на хормоналните противозачатъчни средства жени, при които в резултат на приложението на други методи на предпазване могат да възникнат рискове или да съществуват противопоказания за тяхното използване. Да не се прави вагинален душ в продължение на 6 до 8 часа след полов акт, като външен тоалет с много вода е възможен непосредствено след полов акт.
Митовете за противозачатъчните.

Наистина ли противозачатъчните таблетки предизвикват рак? Може ли спиралата да е причина за болезнен полов акт? Дали диафрагмата може да предпази от болести, предавани по полов път? Изследванията сочат, че много от дамите или не знаят отговора, или са наясно по-скоро с митовете, които съпътстват всеки метод за предпазване от бременност, отколкото с фактите. Жалкото е, че погрешната информация относно контрацептивите е толкова много, че дори и лекарите признават, че често са объркани дали нещо е вярно или не е. Един от най-притеснителните митове е страхът от връзката между противозачатъчните таблетки и рака - често срещано погрешно схващане, което спира много жени от използването на този високоефективен метод за предпазване от бременност. Добрата новина - таблетките не предизвикват рак, а намаляват риска от рак и има достатъчно научни данни, които доказват, че продължителната употреба на противозачатъчни таблетки драматично редуцира риска от заболяване на рак на яйчниците и дори от рак на матката. Гинеколожката Маргарет Поланежки отхвърля притесненията относно връзката между противозачатъчните и рака на гърдата: "Принципното заключение е, че таблетките не повлияват риска от рак на гърдата при повечето жени", казва тя. Друго притеснение, свързано с употребата на противозачатъчни, е рискът от образуване на тромби. Този въпрос е малко по-комплициран, но отново, казват лекарите, не е проблем за повечето жени. Рискът от образуването на тромби, като например тромби в краката или белите дробове, е около 1 на 1 000 за всички жени. Този риск се увеличава до 3 на 1 000 при жените, които вземат таблетки, така че е ясно, че този проблем не е нещо, за което болшинството може да се тревожи, подчертава проф. Голдстийн. Маргарет Поланежки добавя още, че жени, които страдат от тежка мигрена и особено тези, при които се проявяват неврологични симптоми като немощ в краката или ръцете по време на пристъпа, може също да са изложени на увеличен риск от усложнения с тромбите, ако приемат таблетки. Единствено контакт без предпазни мерки със заразен партньор може да е причина за заразяване с болест Гинеколожката казва, че за тези жени е добре да помислят за друга форма за предпазване от бременност: "Но това не трябва да ви притеснява, ако мигрената ви е свързана с менструалния цикъл, а само при наличие на неврологични усложнения", заявява тя. Какво трябва да знаете, ако използвате спирала? Митове съществуват не само относно използването на противозачатъчни таблетки. Употребата на спирала против забременяване също е свързана с много погрешни схващания. Всички съвременни спирали са еднакво безопасни и ефективни. Въпреки това, някои от най-често изказваните притеснения относно приложението им са, че пречат на употребата на тампони, че могат да се извадят по време на секс или да причинят болка, че могат да бъдат усетени от партньора. Експертите казват, че отговорът на всички тези твърдения е "НЕ". "Спиралата не пречи на употребата на тампони и когато е поставена правилно, не би могла да се извади по време на секс, да причини болка или да се усеща от партньора", казва Ерика Банкс, директор по акушерство и гинекология на медицински център в Ню Йорк. Ако някое от тези неща все пак се случи, е много по-вероятно спиралата да не е поставена правилно, така че по-добре посетете лекаря си, съветва Банкс. Ако женският организъм изхвърли спиралата от само себе си, казват експерти, то това се случва много рядко и обикновено при жени, които все още не са раждали. Друго често срещано притеснение относно употребата на спирала е митът, че тя увеличава риска от заразяване с болести, предавани по полов път. Лекарите казват, че това не е вярно - единствено контакт без предпазни мерки със заразен партньор може да е причина за това. Трябва да се знае обаче, че заразяването с болест, предавана по полов път, докато сте със спирала, може да ви изложи на по-голям риск от инфекция на репродуктивните органи и възпалителни заболявания на бъбреците. "Спиралата позволява на бактерията да проникне по-дълбоко в тялото, достигайки матката и яйчниците", казва д-р Голдстийн. По тази причина лекарите не препоръчват спиралата като средство против забременяване на жени, които не са в гарантирана моногамна връзка. Противозачатъчните таблетки не предизвикват рак, а намаляват риска от него. Снимка: sxc.hu За да съдействат за развенчаването на митовете, експертите се произнасят и по следните въпроси, свързани с контрацепцията: 1. Мит: Ако пропусна една таблетка, рискът от забременяване се увеличава Факт: Не е вярно. Просто вземете две таблетки следващия ден. Препоръчително е да вземате таблетките си по едно и също време всеки ден. По този начин се намалява рискът от внезапно кръвотечение. Таблетките, базирани единствено на прогестерон, е необходимо да се вземат по едно и също време всеки ден. В противен случай ефективността им като противозачатъчно средство намалява. 2. Мит: Антибиотиците намаляват ефективността на таблетките Факт: Въпреки че е имало индивидуални случаи на жени, при които такава връзка е забелязана, докторите казват, че направените медицински проучвания не са успели да го докажат. Единствените антибиотици, които доказано влияят на действието на противозачатъчните таблетки, са тези, съдържащи рифампицин - активно вещество, използвано при лечение на туберкулоза. 3. Мит: От противозачатъчните таблетки се напълнява Факт: Повечето жени не напълняват, докато вземат таблетки. Но ако това се случва на вас, по-вероятно е да задържате вода. Въпреки всичко, някои жени забелязват, че таблетките увеличават апетита им, което ги кара да ядат много и да пълнеят. Ако таблетките, които вземате, увеличават апетита ви, сменете ги с други. 4. Мит: Колкото по-стегнат е презервативът на моя партньор, толкова съм по-защитена Факт: Презерватив, който е твърде стегнат, е по-вероятно да се спука по време на полов акт. Важно е също да има определено свободно пространство на върха на презерватива, за да може безопасно да поеме еякулацията, без да се оптяга. 5. Мит: Безопасно е да се махне диафрагмата веднага след приключване на половия акт Факт: Ако патньорът ви е еякулирал, трябва да оставите диафрагмата на мястото й от 6 до 8 часа след това - това е времето, което е необходимо на спермицидът да убие сперматозоидите. Освен това всеки път, когато имате полов контакт, трябва да слагате нова доза спермицид - без това сте почти незащитена. Употребата на спирала против забременяване също е свързана с много погрешни схващания 6. Мит: Тялото ми се нуждае от почивка от всички видове противозачатъчни средства поне веднъж годишно. Факт: Независимо от вида на използваното средство, организмът ви не се нуждае от прекъсване на контрацепцията. Спирала, която не съдържа хормони, трябва да се сменя веднъж на 10 години, а тези, които съдържат хормони, трябва да се сменят на период, по-малък от 10 години. 7. Мит: Използването на противозачатъчни средства може да означава, че когато реша да забременея, ще имам затруднения. Факт: Таблетките не водят до безплодие, не са причина за нередовен цикъл и не биха попречили да забременеете в бъдещ период. Също така не е необходимо да чакате някакво подходящо и безопасно за забременяване време, след като сте прекратили употребата им. Причината, поради която някои лекари препоръчват да не се приемат противозачатъчни 3 месеца преди зачеване е, че толкова време би могло да е необходимо за регулиране на цикъла. По принцип не е вредно да се опита по-рано. 8. Мит: Не е безопасно да се употребяват противозачатъчни таблетки за изместване на цикъла. Факт: Абсолютно безопасно е и лекарите от десетилетия ги използват по този начин. Всъщност, тъй като липсва овулация, докато приемате таблетки, няма и необходимост от "изчистване" на матката с менструация. На практика, кървенето, което получавате, докато вземате таблетки, не е менструален цикъл изобщо, а реакция на тялото срещу намаляване на хормоналното ниво, което се предизвиква от приемането на седемте "плацебо" таблетки от блистера ви в края на всеки месец. 9. Мит: Всички противозачатъчни таблетки са еднакви, само дозата е различна. Факт: Всички противозачатъчни таблетки използват същия вид естроген, но може да се различават във формулата на прогестерона. Ако имате проблеми след приемането на някои таблетки, като например внезапно кървене, засилено чувство на глад или намалено желание за секс, смяна на марката таблетки или формулата на прием често е решението на проблема.
Шест мита за презервативите.

Въпреки множеството средства за контрацепция, медиците по прежнему си препоръчват презервативите, тъй като те защитават не само от нежелана бременност, но и от множество болести, предавани по полов път. Но като че ли хората все така гледат да избягват «гумичките» и си предават от уста на ухо разни митове, свързани с използването на това изделие. Мит първи: презервативите са изключително мъжко средство за защита (който си ги слага – той си ги купува). Мнението е доста разпространено но и невярно. Не по-малко от 35% от купувачите на презервативи са жени. Мит втори: секс с презерватив е все едно да помиришеш цвете през противогаз Освен че са много здрави и еластични съвременните латексови презервативи практически не влияят на намаляването на чувствителността. Има презервативи, които са обработени със специална безсиликонова смазка на водна основа, текстурирани, с релефна повърхност в основата, които се препоръчват даже на хора, които имат проблемиу с достигането на оргазъм. Мит трети: сексът без презерватив е по-полезен за здравето на двамата партньори поради обмена на хормони. Има известна доза истина, но едва ли нежеланата бременност, абортът и половата инфекция биха могли да бъдат смятани за по-полезни за здравето. Мит четвърти: когато живее в брак, без да си изневеряват един на друг, двамата партньори могат да «карат» и без ,презерватив. Уви, може да се заразиш не само като «свърнеш» настрани. Заразата може да дойде от обществена баня, басейн, фитнес зала, обществения транспорт, от лошо измити съдове. А може и да се събуди вируса на херпеса, който, на практика, «спи» във всеки организъм. Мит пети: малко е неловко да искаш да се ползва презерватив , понеже партньорът може да се обиди. Използването на презерватива е допълнителна грижа и за здравето на партньора. Нормалният човек няма да се обиди от тази грижа. Самият процес на поставянето на презерватива може да стане част от любовната игра. Мит шести: по-добре е презервативът да се използва с кремове, масла и интимни гелове. В никакъв случай! Категорично! Освен че всевъзможните кремове и гелове при попадането си на чувствителни места могат да предизвикат сърбеж, парене или , както и да разрушат действието на латекса и смазката.
Тазово-възпалителна болест.

Това заболяване представлява потенциална опасност за вътрешните женски полови органи и е най-разпространената причина за безплодие. Съществуват множество средства за профилактика, а при възникнал проблем е възможно с природни средства да подпомогнете назначената от лекар терапия. Към тазово-възпалителната болест се причисляват възпаленията на маточната шийка, на вътрешната й обвивка (ендометрит), на фалопиевите тръби, на яйчниците или тъканите около матката, на пикочния мехур и дебелото черво. Много бактерии причиняват заболяването, включително хламидии и гонококи. То може да се развие след сексуален контакт със заразен партньор, а по-рядко и след раждане или аборт. Особено висок е рискът при жени, използващи вътрематочни противозачатъчни средства (спирала), както и при млади момичета, водещи активен полов живот и често сменящи партньорите си. Понякога причината остава неизвестна. Без навременно лечение инфекцията може да предизвика периодично повтаряща се болка и да доведе до запушване на маточните тръби, което повишава риска от безплодие, извънматочна бременност или преждевременно раждане. СИМПТОМИ Засегнатите от инфекцията органи са възпалени и предизвикват болка, но може да няма изява на симптоми или те да не са ясно изразени. Възможно е болестта да протича с болезнена, обилна или нередовна менструация, кървене между два цикъла, необичайно влагалищно течение, болки в гърба или при сексуален контакт, висока температура или гадене, болка в корема ниско долу или тъпа коремна болка, която може да е на пристъпи или постоянна. ПРОФИЛАКТИКА Шансовете да се заразите са минимални, ако имате само един сексуален партньор, а рискът е изключен, ако и двамата преди това не са водили полов живот. В останалите случаи винаги използвайте презерватив, особено ако наскоро сте имали аборт. Ако не разчитате на презервативи, се изследвайте веднъж годишно за хлами-дийна инфекция, гонорея и СПИН. Ако използвате вътрематочно противозачатъчно средство (спирала), помислите за алтернатива. Извиване на гръбнака Това упражнение, основаващо се на поза от йога, облекчава болките в гърба, действа благотворно на тазовата област и матката. Извийте гърба си нагоре, както е показано, докато преброите до 5, след това вдишайте и бавно го отпуснете надолу с глава, отметната назад. Повторете няколко пъти. Не правете упражнението, ако страдате от болки в гърба поради проблеми с гръбначния стълб, мускулите или ставите. ЛЕЧЕНИЕ И двамата партньори трябва да се подложат на лечение и да се въздържат от сексуални конакти без предпазни средства до ликвидиране на инфекцията. Използвайте следните природни методи заедно с назначените от лекаря. Топло: Ако ви боли корем, полежете, докато болката отшуми. Поставете върху корема термофор или електрическа възглавница, за да стимулирате циркулацията на кръвта и лимфата и по този начин да предотвратите застоя на кръв, лимфа и тъканна течност в областта на таза. Като алтернатива вземете топла вана и добавете към водата 6-8 капки розмариново, кипарисово или ментово масло. Когато се почувствате по-добре, опитайте се да редувате топла със студена вана и накрая отново топла вана, като всеки път стоите по 10 минути. Билколечение: Ехинацеята и ципестото сграби-е стимулират имунната система. Приемайте една от билките под формата на чай, тинктура ли таблетки. Чаят от лайка и исоп има отпускащо и болкоуспокояващо действие, внимание: . Хранителен режим: Повишете устойчивостта си спрямо инфекции чрез здравословно хранене с продукти, богати на цинк, фолиева киселина, лавоноиди и витамин A, B6, D и Е. Избягвайте рафинираните храни и намалете алкохола и кофеина, тъй като потискат имунната система и понижават нивото на цинка и витамините от група В. Ако вземате антибиотици, всекидневно яжте кисело мляко с жива закваска, за да предотвратите неблагоприятното им вьздействие върху храносмилателната система. Укрепване на коремната стена Легнете по гръб със свити колене и раздалечени ходила. Поставете длани върху ребрата си и след това вдишайте и издишайте дълбоко. После изпънете ръцете отстрани до тялото си, стегнете здраво седалищните мускули и напрегнете коремната мускулатура. Задръжте така, докато кръстът ви е прилепнал към пода, и след това си починете няколко секунди, преди да повторите цикъла. Изпълнявайте упражнението 2 пъти дневно по 5 последователни пъти, като постепенно увеличавате бройката до 20. Физически упражнения: Ако се чувствате добре, правете редовно аеробни упражнения, за да укрепите имунната си система и да стимулирате кръвообращението в таза, което позволява на повече клетки, убиващи микробите, да стигнат до инфектираните области. Упражненията за корема (вж. горе) и за гърба предотвратяват задържането на течности в таза. Полезни са коремните преси, както и заниманията с йога. КОГА ДА ПОТЪРСИТЕ МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Във всички случаи, когато симптомите предполагат тазово-възпалител-на болест.
Хламидията се лекува с антибиотици.

Хламидията е опасна за женската репродуктивна способност поради факта, че може да доведе до някои полово предавани болести, които пък, от своя страна, да доведат до безплодие заради увреждането на маточните тръби. Ако вие имате хламидийна зараза и планирате бременност, трябва да се подложите на лечение преди зачеването - бременната жена, която има хламидия, може да я предаде на бебето при раждането му и то да страда от остра форма на конюнктивит или белодробни инфекции. Хламидията се лекува с антибиотик, предписан от лекар. Понякога е възможно лечение с комбинация от антибиотици, и то за период от 7 до 10 дни. При повечето хора обаче е възможна повторна зараза с болестта чрез друг сексуален партньор. Кои са възможните последствия, ако хламидията не се лекува? Хламидийната зараза у жената е силно свързвана с развитието на т.нар. cervical dysplasia или ракови клетки в маточната шийка. Тежката или нелекувана хламидийна зараза може да доведе до сериозни усложнения, като... ...полова възпалителна болест; ...зараза на половите органи; ...постоянна болка в областта на половите органи; ...сраствания или съединяване на тъкан; ...безплодие или неумение за зачеване; ...извънматочна бременност, при която оплодената яйцеклетка се развива извън матката; ...преждевременни контракции и раждане, ако жена е заразена през бременността; ...зараза на маточната стена, която настъпва след раждането. Бременните жени, които не знаят за съществуването на хламидийна зараза в себе си, рискуват заразяването на бебето си при раждане и се намират в повишен риск от преждевременно раждане. Поради тези причини тестът за хламидия е препоръчителен за всяка бременна жена. КАК ДА ПРЕДОТВРАТИМ ЗАРАЗАТА? Няколко са факторите, които могат да предотвратят и възпрепятстват разпространението на хламидийната зараза. • Презервативите обезпечават някаква защита. • Половите контакти с един партньор са по-надеждни. • Трябва да сте осведомени за сексуалната история и евентуалното наличие на полово предавани болести при всички нови сексуални партньори. Необходимо е сексуалният контакт да се отложи, докато изследванията покажат отрицателен резултат. • Препоръчително е изследванията за наличие на хламидия да се правят всяка година или всеки път, когато се сменя сексуалният партньор. За всеки нов или влошаване на съществуващ вече симптом трябва да уведомите вашия лекар.
ЖИВОТ БЕЗ МАТКА.
Какво представлява хистеректомията
Предстои операция за отстраняване на матката (хистеректомия). Едва ли има жена, която би искала да се озове в този житейски капан, където осъзнатата необходимост от извършване на операцията се смесва със страха от неизвестното, неувереността, чувството за непълноценност, породено от предстоящата драстична намеса в най-съкровената част на нейното тяло. Възникват въпрос след въпрос, все свързани с промените, които ще настъпят. За да се опитаме да отговорим на част от тях, нека си изясним основната роля на матката. Тя е органът, който единствен в тялото осигурява ежемесечно кървене по време на менструация, забременяване и износване на бременност. Матката може да бъде засегната от различни процеси, свързани както със специфичните гинекологични заболявания, така и с изменения в други системи в женския организъм. В някои случаи премахването й се налага като животоспасяваща мярка, но нерядко цели единствено подобряване качеството на живот на пациентката. Промените, които настъпват след премахване на матката, на първо място са свързани с изчезване на оплакванията, които са станали причина за прибягване към тази операция. Ако заболяването на матката е предизвиквало болки, нередовни или твърде обилни менструации и други подобни -- тези оплаквания престават да бъдат пречка за нормален живот. При жени с отстранена матка, независимо какви са били оплакванията им, настъпват още две промени -- липса на менструация (ако преди това я е имало) и невъзможност за забременяване и раждане на деца (ако до операцията забременяването и раждането са били възможни). Женските тревоги обикновено са свързани с по-различни очаквания: преждевременно настъпване на менопауза, промени в либидото, промени в отношението на сексуалния партньор, невъзможност за справяне с обичайните физически и професионални натоварвания. За настъпване на преждевременна менопауза не може да се говори, ако е останала дори част от единия яйчник. Когато при операцията яйчниците не са премахнати изцяло (и ако яйчниковата тъкан функционира нормално) едно от основните опасения – това за преждевременно остаряване след премахване на матката – отпада. Именно яйчниците, а не матката са органът, който поддържа усещането за младост при жената. Жени, претърпели оперативно отстраняване на матката, често се измъчват от съмнения относно своята сексуална пълноценност. Важно е да се разбере, че тази операция не води до промени в сексуалността, тъй като влагалището запазва своята дълбочина, а останалите ерогенни зони са извън обсега на оперативната намеса. Отсъствието на матка не се отразява по никакъв начин и на сексуалните възприятия на партньора. Около месец след операцията жената може да поднови обичайния си полов живот, с обичайната интензивност на усещанията -- както за нея, така и за партньора й. Друг въпрос, който понякога буди недоумение, е какво остава на мястото на отстранената матка. Както е известно, природата не търпи празно пространство. Мястото на матката в малкия таз се заема от черва. Възстановяването на добра физическа кондиция протича индивидуално, но може да се твърди, че до три месеца след подобна операция повечето жени са в състояние да работят, спортуват и живеят пълноценно. Хистеректомията не бива да се възприема като загуба на женственост или крачка към старостта. Това, уви, са неизбежни процеси и те рано или късно настъпват – но не с операцията, а с времето. Слагайки край на оплакванията, които са пречели на пълноценния живот, хистеректомията се оказва необходимото средство, чрез което неприятностите остават в миналото.
Кисти на яйчника, ендометриоза, папилома-вируси, ранички наматочната шийка, предракови заболявания.

В заглавието са споменати пет гинекологични проблема, които днес занимават женската половина на човечеството повече от всичко останало. Тези проблеми са сложни от медицинска гледна точка и тревожни от гледна точка на пациентката. От гледна точка на търговията със здраве, тези проблеми са интересна пазарна ниша, която продавачът се стреми да запълни. Крайно време е открито да се заговори за търговия със здраве. Възприемането на медицинската професия като свръхестествена смес от наука, изкуство и занаят принадлежи на миналото. (Тук му е мястото да прибавим едно „уви”, но се опитваме да се въздържим). В двадесет и първи век медицината се превръща в покупко-продажба на стоки и услуги. Изправени сме пред световна тенденция, с която надали някой ще се пребори – и надали си струва да опитва. Образът на медика, готов преди всичко да помогне и едва след това да получи някаква компенсация за усилията си, може би съществува в избирателната памет на по-възрастното поколение, но липсва в съзнанието на младежта. Тълкуваме това като правилно и справедливо, с уговорката че пазарните механизми стават повод тук-там да се прокрадне един нов образ – медик, готов преди всичко да уплаши и едва след това да помогне, ако може. Защо е необходимо лекарят да плаши пациента, а не – например – да го успокои? По две причини: Първо: Успокоеният пациент е изгубен за по-нататъшна покупко-продажба на стоки и услуги (поне за известно време), докато уплашеният пациент е склонен да се включва в нови и нови търговски трансакции (допълнителни изследвания, лекарства и лечебни процедури, консултации с други специалисти, контролни прегледи и т.н.). Второ: За да успокои пациента, лекарят се нуждае от много по-задълбочени професионални познания, отколкото ще му стигнат за едното уплашване. За да успокоиш, трябва да си сигурен в диагнозата, която поставяш. Да уплашиш можеш без да си сигурен в каквото и да било. Ама уплахът не бил оправдан – какво от това, важното е, че сега всичко е наред, а защо пък лечението да не е било суперкачествено, ето че болестта е ликвидирана. Ако пак се почувствате болна – заповядайте, а още по-добре елате още следващия месец, да видим как се развиват нещата при Вас. Кистите на яйчника могат да бъдат много сериозно заболяване, но освен това те са идеално средство за плашене – както на пациентката, така и на нейните родители, съпруг и други. Hормалният яйчник е пълен с кухини (фоликули), където се намират яйцеклетките. Фоликулите нарастват – с други думи, кухините стават по-големи – после се пукат, а може и да не се пукнат. С две думи – пъстра картинка, съставена от кухини. Нищо не ни пречи да назовем една или повече от тези кухини „кисти” и не само да кажем на пациентката, че ги има, а и да покажем как изглеждат на ехографа. Впрочем, наричайки нормалните или уголемени фоликули „кисти”, лекарят не винаги целенасочено плаши пациентката, понякога действията му са несъзнателни. Много ехографисти-негинеколози, както и много лекари-специалисти по компютърна томография (скенер) или ядрено-магнитен резонанс плашат преди всичко сами себе си. Те наистина вярват, че забелязаните от тях кухини в яйчника представляват заболяването „яйчникова киста” и по най-естествен начин предават страха си на пациентката. Едно полезно правило гласи, че не би трябвало да говорим за "киста", ако кухината в яйчника е с диаметър, по-малък от 3 сантиметра. Ендометриозата също може да бъде много сериозно заболяване – и също се явява едно от идеалните средства за плашене. Като заболяване, ендометриозата е толкова многолика, трудна за разпознаване и упорита на лечение, че мнозина се блазнят да сложат етикет „ендометриоза” на всеки гинекологичен проблем, който не успяват да си изяснят напълно. В такива случаи обикновено се прибягва до предписване на лекарства, които биха повлияли на ендометриозата (ако я има). Вярната диагноза се поставя ретроспективно – в случай, че лечението е довело до подобрение, значи заболяването е било ендометриоза. В обратния случай – не е било ендометриоза. Лошото при този подход е в това, че част от лекарствата за ендометриоза са • не съвсем безвредни за организма като цяло • с твърде съмнителен ефект при някои видове ендометриоза, например при неоперираните шоколадови кисти на яйчника • доста скъпи и експерименталното лечение не винаги е икономически приемливо за пациентката. За съжаление, срещат се и драстични случаи на разминаване в медицинското мислене. Така например, една от посетителките на сайта зададе въпрос колко време трябва да пие антибиотиците, предписани й за лечение на ендометриоза. Антибиотиците не спадат към лекарствата, които въздействат върху ендометриозата. Вирусите на човешкия папилом (НРV) станаха хит в амбулаторната гинекология откакто се доказа, че част от тях са причинно свързани с развитие на рак на маточната шийка. Тук уплахата е напълно уместна, но за да я има, трябва да сме сигурни в две неща, а именно: • че присъствието на НРV в маточната шийка е факт • че присъстващият в маточната шийка НРV е от „лошите” вируси – тези, които могат да причинят развитие на рак. Цитологичното изследване (т.нар. профилактична цитонамазка) не е в състояние да потвърди с категоричност присъствие на НРV в маточната шийка. Това изследване може да заподозре с различна степен на достоверност присъствието на вируса и с никаква степен на достоверност – да докаже връзката между наличния вирус и риска от рак. Колпоскопията не може дори да заподозре присъствието на вирус в нормално изглеждаща маточна шийка. Това изследване, обаче, пределно ясно различава измененията, причинени от НРV, от всички други изменения на шийката. Именно колпоскопията дава безспорни основания за взимане на тъканна проба (биопсия), която спада към най-надеждните методи за поставяне на окончателна диагноза. Биопсията спада към най-надеждните методи за поставяне на окончателна диагноза – току-що го казахме. Тя разпознава дали дадено изменение на лигавицата е причинено от НРV или не. Най-честото изменение, причинено от НРV, е папиломът на маточната шийка. Той се открива чрез колпоскопия, но се доказва само чрез биопсия. Освен това, само биопсията е в състояние да ни осветли по най-парливия въпрос – налице ли е истинско предраково състояние и дали не е започнало развитие на същински рак. Но и биопсията не е универсален диагностичен метод – тя, например, не може да установи към кой тип НРV спадат вирусите, причинили даден папилом, т.е. дали това са "добрите" или „лошите” типове. Вирусологичното изследване не разпознава • има ли някакви изменения по маточната шийка – както папиломи, така и други • ако има изменения – дали те са предракови или не • ако измененията са предракови – каква е тяхната тежест • има ли начално развитие на рак. Отговор на всички тези въпроси търсим чрез другите методи – цитологично изследване, колпоскопия, биопсия. В замяна на това, вирусологичното изследване и по-специално ДНК-тестът със сигурност доказва присъствието на НРV в маточната шийка и – което е най-важно – какъв тип е въпросният вирус. Никое друго изследване засега не е в състояние да отговори на последния въпрос. Както личи, за да си струва да се уплашите от вирусите на човешкия папилом далеч не е достатъчен обикновен преглед или само едно изследване. Необходимо е да се използва целият арсенал от диагностични средства, с които съвременната гинекология разполага. И когато този арсенал е използван, необходимо е резултатите да се интерпретират и обобщят за Вашия конкретен случай – от гинеколог, на когото имате пълно доверие. И едва тогава да започнете или да не започнете лечение. «Раничка на маточната шийка» не означава нищо конкретно. Под "раничка" разбираме нещо ожулено, наранено, липса на част от тъканта. В почти 100 % от случаите, които се описват с този термин, на маточната шийка има всичко друго освен раничка. Най-често като „раничка на маточната шийка” се обозначават някои вариации в развитието на лигавицата. Например, част от лигавицата на канала на маточната шийка се развива извън обичайното си място и покрива видимата част на шийката. Само по себе си, това състояние не крие риск нито от рак, нито от други заболявания. То е толкова често, че едва ли заслужава да се възприема като болестно изменение. Въпреки това, понякога се препоръчва лечение на този вид „ранички”, особено ако предстои поставяне на противозачатъчна спирала или ако сме изправени пред трудни за овладяване, рецидивиращи възпаления. Лечението се провежда чрез третиране с ниска температура, електрически ток или лазерен лъч, но не и чрез мазане с лекарства – мазането с лекарства на подобни изменения е отдавна изоставено, поради своята неефективност в далечна перспектива. Всичко казано дотук е вярно, но за да се успокои пациентката, трябва лекарят да е уверен в правотата си. Защото (нека повторим) «раничката на маточната шийка” не е предраково заболяване и няма нищо общо с рака», но границата между нея и нормалната лигавица е мястото, където най-често започват да се развиват предракови заболявания и рак. Следователно, преди да успокоим пациентката, трябва да разполагаме с благоприятни резултати от онези изследвания, за които споменахме по-горе, при методите за разпознаване на НРV. Ако колпоскопията е категорична, че няма съмнение за предраково заболяване или рак, имаме достатъчно основания за успокоение. Понякога към колпоскопията трябва да се добави цитонамазка от канала на маточната шийка, или биопсия, или кюретаж, или конизация. За да завършим, ще припомним медицинското определение на понятието «предраково заболяване». Предраково е това заболяване на маточната шийка, което • в отсъствие на адекватно лечение • в продължение на 10 години • в около 10 % от случаите се превръща в рак. Ще се опитаме да преразкажем това определение с малко повече думи. 1. Ако едно предраково заболяване на маточната шийка се лекува по адекватен начин от адекватен специалист, рискът то да се превърне в рак е практически преодолян. 2. Диагнозата «предраково заболяване на маточната шийка» не спада към спешните състояния в гинекологията. Имаме време да проверим тази диагноза втори и трети път, да потърсим второ и трето мнение, да обсъдим бъдещите си действия спокойно и трезво. За неблагоприятно развитие на това заболяване са необходими години -- няколко седмици са без съществено значение. 3. Десет процента не са никак малко, но деветдесет процента са повече. Нека не се плашим чак толкова -- шансовете са на наша страна.