сряда, 26 март 2008 г.

Ин-Витрo

Част І - Какво е Ин-Витро Оплождане и Ембрио-Трансфер (IVF - ЕТ)?
Това е последователен процес, при който се вземат яйцеклетки от яйчника на пациентката и се оплождат от сперматозоиди на съпруга в лабораторни условия. Оплодените яйцеклетки се отглеждат до развитието на млади ембриони, които се пренасят в матката. Така се поставя началото на бременността. Част ІІ - Медицинският екип на IVF - ЕТ
IVF е сложна медицинска практика, която изисква от медицинския екип специфични умения за всяка безплодна двойка. Специалистът по репродуктивна ендокринология е лекар със специалност акушерство и гинекология и е отговорен за стимулацията на яйчниците с гонадотропни медикаменти (например Puregon) аспирацияга на яйцеклетки, проследяването на лутеалната фаза от цикъла и последващото връщане на ембриони в матката.Част ІІІ - Какво да очакваме? След преглед на информацията, специалистът ще реши подходяща ли е двойката за IVF и ще бъде ли приета в програмата. След това се попълват досиета с медицинска информация, които се предоставят на консултанта на програмата и неговия екип. Обичайните кръвни тестове и цервикалните намазки се правят наново, ако е нужно. Може да са необходими специални анализи на спермата на съпруга. Ако се обмисля включване в IVF програма, то е вероятно да бъде назначено ново изследване на функциите на маточните тръби или друго специализирано изследване. Част ІV - Стимулация на овулацията
При нормалния овулаторен цикъл на жената се развива само един фоликул съдържащ само една яйцеклетка, годна да бъде оплодена. Целта на IVF програмите е, дори и когато жените имат нормална овулаторна функция, така да се стимулират яйчниците, че да се развият многобройни фоликули. Схемата, по която се стимулират яйчниците на пациентката, се нарича ''Протокол за контролирана овариална свръхстимулация'' или накратко само протокол.Част V - Аспирация на яйцеклетките
След стимулацията с Puregon се прилага Pregnil. Следват последните стадии от развитието на фоликулите и узряването на яйцеклетките, при това в много кратък и точно установен период от време. Съответно, пункцията и аспирацията на яйцеклетките става 34-36 часа след Pregnil, точно преди овулацията. Както се практикува днес, при аспирацията на яйцеклетките се използва същото трансвагинално ултразвуково устройство, с което се следи развитието на фоликулите, но се добавя дълга игла с малък диаметър. Тази игла се поставя във водача на ултразвуковата сонда.Част VІ - Криопрезервация (Замразяване)
Сперматозоидите могат да бъдат замразени и успешно съхранени за много години. Но яйцеклетките представляват проблем за криопрезервация - засега е много трудно и неефективно оплождането на замразени и впоследствие размразени яйцеклетки на бозайник. Като следващ най-добър подход се използва замразяването на ембриони. То е с дълга история във ветеринарната медицина и опитът при хора показва, че децата, заченати по този начин, са толкова здрави, колкото и другите.Прочетете цялата статия в
Част VІІ - Рискове при IVF
Най-общо казано, рисковете при IVF се отнасят до стимулацията и пункцията на яйчниците за аспирация на яйцеклетките.
Основното през стимулационната фаза е инжектирането на хормоналния препарат Puregon и вземането на кръв за анализ. И в двата случая може да се образува хематом (кръвонасядане), но той се разнася бързо. Понякога се формира възпаление на вената, точно на мястото на убождане от иглата. Това причинява известен дискомфорт, но рядко води до каквито и да било последствия.
Зачеване.
Зачеването е началото на един вълнуващ процес, през който за 266 дни женското тяло преминава през много промени и състояния. Началото се дава с овулацията – моментът, в който от единият яйчник се отделя зряла яйцеклетка. Тя е жизнеспособна около 12-24 часа, но най-доброто и благоприятното време за срещата между нея и сперматозоидът е в първите 8 часа след отделянето й. По времето на овулация в женският организъм се отделя специфичен хормон, който променя средата във влагалището и осигурява максимално благоприятна среда за живот и придвижване на сперматозоидите. Така че по това време от цикъла те са в състояние да оцелеят там до 72 часа след отделянето им. Поради това оплождането на яйцеклетката може да се извърши както от скоро пристигнали сперматозоиди, така и от такива, които я очакват в тръбите от часове и дори дни! Определянето на приблизителната дата на овулация е важно, за да може максимално да се повиши шанса за забременяване. За това най-често помагат следните методи.
Календарен методПри редовен месечен цикъл овулацията настъпва около 14 дни преди очакваната дата за следващият мензис. Т.е. в стандартният пример за цикъл с дължина 28 дни, най-вероятната дата за овулация е на 14-тият ден, а при 30 дневен цикъл – около 16-тият ден. Трябва да се знае обаче, че върху овулацията влияят много фактори като стрес например, така че е възможно тя да не настъпи в очакваният ден дори при много точен и редовен цикъл.
Температурен методСъстои се в измерване на температурата на женското тяло в пълен покой. То може да се извършва в устата или ануса, но е важно да е всеки път на едно и също място, за да може резултатите да са сравними. Следи се за повишение на телесната температура с около 1 градус, което отбелязва наличието на овулация. Добре е това измерване да се провежда поне 2-3 месеца, за да може да се установи достатъчно точно кривата на месечната температура. Това е необходимо, за да можете да планирате по-добре контактите си, тъй като както вече споменахме оптималното време за оплождане е до 8 часа след отделянето на яйцеклетката. Методът се използва както за подпомагане на забременяването, така и за предпазване от него, а освен това е полезен за всяка жена, която иска да знае по-добре какво и кога се случва в нейният организъм. Има няколко важни условия, които трябва да следвате, за да постигнете максимална точност при използването на този метод:
Обичайната температура в началото на цикъла е около 36.2-36.5 градуса, при овулация се покачва с около 1 градус, а във втората половина от цикъла обикновено е под 37 градуса, но по-висока, отколкото в началото.
Температурата трябва да се измерва всеки ден веднага след събуждане в пълен покой. За това е удобно да приготвите от вечерта термометъра, лист и писалка, за да запишете стойноста.
Рязкото повишение на температурата спрямо предишният ден (с поне 0.5 градуса) покава наличието на овулация.
Ако не настъпи бременност няколко дни по-късно температурата спада. Иначе тя остава малко над 37 градуса и се задържа така през първите 3 месеца.
Тестове за наличие на овулация Тестове за наличие на овулация се продават в аптеките. Те са напълно приложими в домашни условия. Действат подобно на тестовете за бременност, но следят наличието на друг хормон, специфичен при наличието на овулация.
Наблюдаването на някои признаци за настъпването на овулация също помага, особено в съчетание с един или повече от горните методи. Най-лесният за следене белег е наличието на специфично слузесто течение, което прилича на белтъка на яйце. То представлява запушалката на матката, която я пази от възпаления и т.н. по времето извън овулацията (същият тип запушалка се образува и при настъпването на бременност и се отделя малко преди раждането).
След като определите възможната дата на овулацията не ви остава нищо друго освен да правите секс поне веднъж на 36 часа в най-благоприятният период – започвайки 2-3 дни преди очакваната дата и 1-2 дни след настъпването й. Като се има предвид живота на яйцеклетката и сперматозоида това осигурява максимален шанс за забременяване. Ако използвате календарният метод е добре периодът да е малко по-дълъг – около седмица-10 дни. Контакти по-чести от веднъж на 24 часа не се препоръчват, тъй като мъжкият организъм има нужда от време, за да произведе достатъчно количество сперматозоиди. Трябва да имате предвид, че дори да сте определили датата съвсем точно и да правите секс в най-добрият ден, напълно вероятно е да не забременеете. Процесът е сложен и се влияе от много фактори. Според специалистите двойката трябва да потърси помощ едва, ако цяла година при редовни опити всеки месец не се стига до бременност.
Видове проблеми
Зачеване, Бременност, Раждане - Зачеване, проблемно забременяване, стерилитет

Безплодие означава невъзможността да настъпи бременност след 12 месеца редовен полов живот без използване на контрацептивни средства и методи. Безплодие в резултат на нарушена или липсваща овулация
хормонален дисбаланс
заболявания на щитовидната жлеза
стрес
наднормено тегло
загуба на тегло
Безплодие поради заболявания на яйчниците
киста на яйчника
СПЯ (синдром на поликистозните яйчници) Характерно за синдрома е ановулация и множествени малки кисти в яйчниците. При някои случаи се наблюдава нарушено съотношение между лутеинизиращия и фоликулостимулиращия хормон, увеличена концентрация на свободния тестостерон.
Безплодие поради заболявания на маточните тръби Възпалителните заболявания на маточните тръби често протичат без симптоми. Най-често възпалителният процес предизвиква стеснения и сраствания на маточните тръби, което пречи на придвижването на яйцеклетката.
салпингитЗапушване на тръбите от микроорганизми,проникнали от влагалището.
аднексит (салпингоофорит)Възпаление което обхваща маточните тръби и яйчниците.
Безплодие поради заболявания на матката и влагалището
ендометриозаДоброкачествено заболяване,което се характеризира с разпръскване и развитие на частици от ендометриума извън маточната кухина.
миомаДоброкачествен тумор,който се състои от мускулни влакна.
травматичните поражения на маточната лигавицаМогат да настъпят при извършване на аборт.
Причина за безплодие могат да бъдат и болестни състояния на маточната шийка и промяна на качествата на цервикалната слуз, които възпрепятствуват придвижването на сперматозоидите към маточната кухина.
Безплодие поради заболявания при мъжаПри съмнение за патологични промени на спермата е необходимо изследване на поне три проби. Заключение за пълна неспособност за оплождане може да се направи само при пълна липса или при пълна неподвижност на сперматозоидите от пробите.
Варикоцелето /разширени венички на тестиса/ Проявява се като подуване на тестисите и повишаване на температурата на скротума. Лекува се оперативно.
AзооспермияСеменна течност без сперма. Може да се дължи на това, че тестисите не произвеждат сперма или защото има запушване на спермените канали.
ОлигоспермияНаличие на по-малко от нормалното количество сперматозоиди в семенната течност.
Възпалителни заболявания на половата система и някои хормонални нарушения.
Безплодие поради заболявания предавани по полов път
ХламидиозаПричинена е от микроорганизъм Chlamydia trachmatis. В началото симптоми няма.
След това при жената се появяват :- влагалищно течение;- парене при уриниране;- болезнени полови контакти;- болки в ставите;- конюктивит.
При мъжа симтомите също са незабележими:- на интервали се появява слузесто-гнойно течение;- болки в ставите; - конюктивит.
ГонореяПричинена е от бактерии гонококи. Симптомите са по слабо изразени при жената.
При жената: - силно течение с жълтеникав цвят- леко парене при уриниране- евентуално болки ниско в корема
При мъжа симптомите са по силно изразени:- силно парене при уриниране- мътна урина- гнойно течение
Микоплазмози Причинена е от микроорганизми. При някои от случаите липсват симтоми.
При жената: - леко течение - слабо парене при уриниране
Имунологично безплодие /спермоантитела/ Спермата може да предизвика имунна реакция при жената, а при мъжа може да се наблюдава автоимунизация срещу собствената сперма. Имунологичните реакции срещу сперматозоидите могат да доведат до нарушения в сперматогенезата, ниска подвижност на сперматозоидите, блокиране на взаймодействието между сперматозоида и яйцеклетката.

Изследвания.

1. Гинекологичен преглед Освен обикновения преглед се взимат и влагалищни проби, за се установи наличие на инфекциозни микроорганизми.
2. Ехография С помощта на ултразвук се наблюдават вътрешните органи и се проследява развитието на яйчниковите фоликули.
3. Спермограма Прави се след 4-5 дневно въздържание.
Спермалния анализ вкючва:
Втечняване на еякулата (12-30 мин.)
Обем на еякулата (2-6 ml)
Концентрация на водородните йони (pH 7.2 - 7.8)
Тест за виталитет на сперматозоидите (-)
Концентрация (гъстота) на сперматозоидите ( 40 - 120 х 10^6 ml)
Общ брой сперматозоиди в еякулата
Вискозитет на еякулата
Подвижност на сперматозоидите* активно подвижни ( над 50 %)* полуподвижни * неподвижни
Скорост на сперматозоидите
Морфология на еякулата* нормална морфология (над 60 %) * патологична морфология
Имунологично изследване
4. Хормонален анализ
ХИПОФИЗАРНИ И ЯЙЧНИКОВИ ХОРМОНИ
FSH (фоликулстимулиращ хормон)Стимулира растежа, развитието и узряването на яйчниковия фоликул, регулира отделянето на естроген.
фоликулна фаза /4-7 ден от цикъла/ - 2,5-10,2 mIU/ml;
овулаторна фаза /за 1-2 часа, 12-14 ден/ - 3,4-33,4 mIU/ml;
лутеална фаза /20-22 ден/ - 1,5 - 9,1 mIU/ml.
LH (лутеинизиращ хормон)Предизвиква разкъсването на фоликула,образуване на жълтото тяло, регулира отделянето на прогестерон.
фоликулна фаза /4-7 ден от цикъла/ - 1,9-12,5 mIU/ml;
овулаторна фаза /за 1-2 часа, 12-14 ден/ - 8,7-76,3 mIU/ml;
лутеална фаза /20-22 ден/ - 0.5-16,9 mIU/ml.
Пролактин Хормон секретиран от клетки, в предния дял на хипофизата. Под влиянието му се развива и нараства млечната жлеза и се образува мляко.
до 10 ден от цикъла - 59.3- 619.0 mIU/L
Естроген Хормон произведен от яйчниците. Действа върху гениталиите, гърдите, кожата, лигавиците, костите, кръвоносната система и цялостната обмяна на веществата. Увеличаването на естрогените точно преди овулация, води до отделяне на LH (лутеинизиращ хормон).
Прогестерон Хормон произведен от яйчниците. Подготвя ендометриума за имплантиране на зародиша.
фоликулна фаза /4 -7 ден от цикъла/ - 0.48-4.45 nmol/l;
лутеална фаза /21-22 ден от цикъла/ - 10.62-81.3 nmol/l.
ТестостеронХормон от групата на андрогените. Регулира LH и FSH.
до 10 ден от цикъла - 0.49- 2.64 nmol/l
ТИРОИДНИ ХОРМОНИ
TТХ (тиреотропен хормон) Стимулира образуването на щитовидните хормони и отделянето на Т3 и Т4. - 0.35-5.50 mIU/l
fТ3 (свободен трийодтиронин) - 3.54- 6.47 pmol/l
fТ4 (свободен тироксин) - 11.50-23.50 pmol/l
5. Изследване на хламидия Едно от най-разпространените заболявания предавани по полов път. Много често е без симптоми. Лекуват се ЗАДЪЛЖИТЕЛНО и ДВАМАТА партньори независимо от резултата.
Изследва се по два начина:
С откриване на антигени. Взема се цервикален секрет от жената и уретрален секрет/може и урина/ от мъжа.
С откриване на антитела. Взема се кръв.
6. Снимка на тръбите (хистерография) Прави се между 6-12 ден на цикъла. Представлява рентгенова снимка на маточните тръби, като те се изпълват с контрастно вещество.
7. Лапароскопия С помощта на ендоскоп , през малка дупчица близо до пъпа се наблюдават яйчниците, маточните тръби и матката. Освен диагностична лапароскопията може да бъде и оперативна. Тогава се правят още един или два малки разреза.
8. Посткоитален тест Прави се около предполагаемата дата на овулацията, след 48 часово въздържание. Около 30 минути след половия акт се отива при гинеколог, който взема проби от цервикалния канал и влагалището. След това под микроскоп се наблюдава наличието на сперматозоиди, тяхното количество и подвижност. Ако сперматозоидите са неподвижни трябва да се провери за наличие на антитела срещу тях.
9. Изследване на антитела срещу сперматозоидите.
Изследва се кръвен серум и от двамата партньора.
Стерилитет при жените.

Причините за стерилитет при жената са разнообразни. Много млади момичета се стараят да пазят диети, натоварват се значително и правят тежки физически упражнения. Тези дейности са присъщи на всяка тийнейджърка в желанието й да бъде модерна, но водят до потискане на овулацията, т.е. невъзможност да се произведе яйцеклетка. Ограниченото хранене и физическият стрес могат да доведат и до промени в хормоналните нива на организма. Хормоналните разстройства при жената водят до нередовни менструални цикли, обилно кръвотечение, повишено окосмяване и силно акне. Ако жените или младите момичета забележат подобни промени, трябва да се обърнат към лекар, за да се направят хормонални изследвания, да се проследи овулацията с ултразвук и да се пристъпи към лечение.Друга причина за стерилитет може да бъде ендометриозата - това е развитие на маточна лигавица извън кухината на матката, например в яйчниците, по перитонеума, в мускулната част на матката и др. Симптомите на това заболяване са болките по време на менструация, които започват в началото на цикъла и се засилват в края, обилно кръвотечение и болезнени полови контакти. Лечението на ендометриозата е оперативно или медикаментозно, но ако не се открие навреме, тя може да доведе до стерилитет. Миомата също може да доведе до стерилитет, тъй като тя променя формата на матката и пречи на зародиша да се имплантира в нея. Основен фактор за заболяването са възпаленията на половите органи. Голяма част от тези възпаления са следствие на заразяване с полово преносими болести. Хламидиоза е инфекцията, която много често протича без видими симптоми и се открива единствено чрез специален тест, който се прави от лекар. Възпаление може да бъде предизвикано и от гонорея, сифилис. Инфекциите могат да доведат до сраствания в областта на малкия таз или до непроходимост на маточните тръби. Установено е, че оралните контрацептиви повишават устойчивостта на женския организъм към половите болести. Прекъснатата бременност също може да бъде причина за стерилитет по две причини. При самата манипулация по време на прекъсване на бременността се разширява отворът на шийката на матката, за да влязат инструментите, което води до възпаления в почти 3/4 от случаите. Последиците от тези възпаления остават за цял живот. От друга страна - при изпразване на матката или т.нар. кюретаж, може да се увреди епителът, в който се развива зародишът.
Маточна тръба.

Чифтен орган от тръбест тип. По нея зрялата яйцеклетка, освободена при овулацията достига маточната кухина. Средните размери на тръбата при полово зрялата жена са около 10-12 см на дължина (4-17 см). По протежение на тръбата се различават няколко части:
медиален - маточен край, разполага се в стената на матката, в областта на нейните рога. Този участък се отваря в маточната кухина, чрез специален отвор, чийто диаметър е около 1 милиметър;
средна част, която се състои от тънка (стеснена) част, наречена истмус на маточната тръба, с диаметър не повече от 3-4 милиметра и широка част (разширена средна част), наречена ампула на маточната тръба, с диаметър около 8-9 милиметра;
латерален край - яйчников край, насочен е към яйчника и завършва с фуниевидна структура, нар. инфундибулум на маточната тръба. В своето дъно, този инфундибулум има цепковиден отвор, наречен остиум абдоминале тубе утерине, с диаметър около 2-3 милиметра. Фуниевидното разширение завършва с ресни, наречени фимбрии. Краищата на ресните се разцепват на по-малки ресни. Остава една по-дълга ресна, която се нарича яйчникова ресна. Тази яйчникова ресна е най-дългата - около 2-3 милиметра и тя се прикрепва към яйчника.
Какво е предназначението на този сложен тубарен апарат? Зрялата яйцеклетка, за да достигне до тубата вътре, трябва да се насочи по някакъв начин към верния път, тъй като тя няма обособен канал, по който да се движи и да попадне директно в мястото за оплождане. Ето защо, маточната тръба и нейните ресни имат способността да се насочват към узряващите яйчникови фоликули като обхващат яйчника и насочват отвора на тръбата към отделящата се яйцеклетка. Т.е. маточната тръба в този участък с ресните изпълнява нещо като подемно-насочваща функция. Установява, откъде ще се излъчи яйцеклетката и я поема, като със своите движения я довежда в своя канал.
И така, маточните тръби са с почти хоризонтален ход. Те се поддържат в това положение просредством пряката си връзка с матката от своя собствен подпорен механизъм - опорака им, наречен мезосалпинкс, а чрез него от широката маточна връзка, както и от връзката с яйчника. Този прикрепващ апарат е уникален, тъй като позволява значителна подвижност на тръбите, която допуска изменение в положението и обема на матката,както и насочване на тръбата към узряващите фоликули.
Причините за безплодие на ниво маточна тръба са доста чести, например:
тясна туба (стеснения, сраствания от вътре и отвън, по повод възпалителни процеси);
запушен лумен на тръбата
недостатъчност в апарата улавящ зрялата яйцеклетка;
анатомични причини
туморни процеси
вродени аномалии
и много други.
Една от причините за извънматочна бременност е именно тук, когато яйцеклетката попада в коремната кухина, а не в матката.
Под микроскоп - тубата е изградена от лигавица, гладки мускули и сероза, които се преплитат в сложни взаимоотношения. Стената на маточната тръба има способност да се разширява значително, преди да се пръсне, напимер от тубарна бременност или друг процес.
Защо на някои жени казват, че са им стеснени тръбите, това вродено ли е или се получава в последствие от нещо?
Среща се и при двете състояния, но най-често причината е прекаран възпалитлен процес, на половата система, или някаква друга коремна инфекция, в резултат на което се получават тези сраствания около маточната тръба, които постепенно намаляват просвета й. Освен това, самата тръба отвътре, чрез пролиферация и гранулизация на епителя, също може да даде нова, допълнителна тъкан, в резултат на прекарана болест и това да доведе до стеснение на тръбата. Затова една от честите, дори първите и основни манипулации е проверяване проходимостта на маточната тръба, чрез т.нар. - тубации, при които се вкарва контраст или някаква течност, за да се установи какво става с проходимостта. Също се прилага и хистеро-салпингография, най-често с контраст, който показва какъв е просвета на тръбата. Има и един друг факт, по-често при пълните жени се среща тази непроходимост, тъй като затлъстяванията буквално задушават тази тръба. Интересното е, че при мъжа затлъстяването не го прави стерилен или импотентен, но при жената излишните килограми, често са причина за проблеми със заплождането.
Яйчникови фоликули.

Те се образуват през време на вътреутробното развитие, като при раждането на момичето, двата яйчника нормално съдържат общо около 400 хиляди (400 000) първични фоликула. От тези фоликули само малка част се развиват и достигат пълна зрелост - около 1/1000. През време на активния полов живот на жената, който трае средно около 30 години (от пубертета до менопаузата) узряват по 13 фоликула на година или всичко - около 400 фоликула за целия период на полова активност. Останалите фоликули се подлагат на обратно развитие, като този процес е най-интензивен в детската възраст, но продължава и в другите възрастови периоди.
Първичните фоликули са сферични телца, в чийто център се разполага една клетка - това е яйцеклетката. Тя е заобиколена от един ред плоски по форма клетки - нар. фоликуларни клетки. В зрелия яйчник се намират фоликули в различен стадий на узряване. Зреещите фоликули се наричат везикулозни, или Граафови фоликули. На всеки 28 дни, един от тези фоликули стига пълна зрелост и освобождава една яйцеклетка, способна за оплождане. Разкъсването на зрелия фоликул и изхвърлянето на зрялата яйцеклетка се нарича овулация. Непосредствено преди овулацията зрелият Граафов фоликул достига голям размер. Той се уголемява толкова много, че заема целия паренхим на яйчника. На едно определено място, което се подава навън от яйчника, туника албугинеа изтънява, изтъняват и другите обвивки. Появява се специална течност нар. фоликуларна течност и фоликулът се разпуква сам - т.е. настъпва овулацията, фоликуларната течност се излива навън заедно с яйцеклетката. Яйцеклетката поема своя път към маточната тръба (при нормалните случаи). Пътувайки, най-голямата клетка в човешкото тяло е заобиколена от дебела мембрана - нар. зона пелуцида, и един слой клетки с цилиндрична форма, които образуват корона радиата. Така яйцеклетката прилича на движещо се слънце, или наподобява икона на светец с ореол около себе си. При излизането си от яйчника, яйцеклетката го разкъсва, тъй като яйчника няма изходен канал. Яйцеклетката пътува обвита в своя ореол, който има защитна функция, за да достигне до маточната тръба, където попада заедно с фоликулната течност. Тук яйцеклетката или бива оплодена от сперматозоида, или загива.
Времето за оплождане на една зряла яйцеклетка и не повече от 24 часа.
Обикновено, след настъпване на овулацията, се счита че първите 3-5 часа са най-сигулни за оплождане, ако не се улучи момента, то яйцеклетката загива и бременност не настъпва. Ето защо, доста двойки забременяват след дълъг период от време, без видими други причини. Просто не е улучено времето, когато яйцеклетката е решила, че трябва да бъде оплодена и е тръгнала да търси своя сперматозоид. Ако яйцеклетката се оплоди, то тя тръгва вече оплодена (под формата на зигота) и достига матката. Целият този път се изминава за около 3 дни. Достигайки до матката, оплодената яйцеклетка се имплантира в подготвената маточна лигавица и започва своето делене, хранене и развитие, докато след време се създаде ембриона, който преминава в плод, който раждайки се, дава новороденото бебе.
В случай на неоплождане, яйцеклетката се разгражда и получената материя се стича към матката, където заедно с олющеният епител на матката (който е чакал подготвен оплодената яйцеклетка) се сформира материал, който се изхвърля навън през влагалището под формата на мензес. Важно е да отбележим, че при изхвърлянето на спермата във влагалището на жената, сперматозоидите, ако не бъдат убити от защитните бариери на влагалището, то те преминават през маточната шийка и попадат в матката, където им предстои един дълъг път, който те изминават пъплейки нагоре, към една от двете маточни тръби. Чиста случайност е, кой сперматозоид ще намери яйцеклетката. Попадайки в гънките на маточната тръба, сперматозоидите могат да запазят своята подвижност за дълго време - до три седмици, но тяхната оплодителна способност не трае повече от 1-2 до 3 дни и то ако яйцеклетката през това време е налице и все още не е загинала. Този факт, също трябва да се отчита при проблемното забременяване, тъй като отново друга причина може и да няма.
Интересен факт: След пукването на всеки един фоликул и изхвърлянето на една яйцеклетка навън, започва образуването на т.нар. жълто тяло, което е вид вътрешна жлеза на яйчника, която произвежда хормона прогестерон, който има способността да предпазва по време на бременност олющването на маточната лигавица (на датите за цикъл) и по този начин обуславя задържането и развитието на плода в матката. Жълтото тяло расте през целия период на бременност, като при изтичането на бременността се подлага на обратно развитие и оставя след себе си белег върху яйчника. В случай, че не настъпи оплождане, жълтото тяло се подлага също на обратно развитие в първата седмица на овулацията и тогава се говори за менструално жълто тяло. В крайния етап от неговото обратно развитие тогава, се образува т.нар. бяло тяло, като отново се образува белег на яйчника. Освен това белези по яйчника остават след всяко пръскане на фоликул, което предизвиква яйцеклетката , за да излезе навън. Така в крайна сметка, яйчника се покрива целия с белези, ръбци и вдлъбнатини, предизвикани от описаните по-горе процеси. И в крайна сметка той става с активно-намален капацитет, което се бележи с последното овулиране. Оттук насетне, яйчникът само произвежда известно количество хормони, които отговарят за половите белези на жената, и някои телесни промени.