Миома на матката.Миомата е доброкачествен тумор, най-честият от всички тумори в женската полова система. Той се състои от гъсто преплетени мускулни влакна, между които са разположени съединителнотъканни снопчета и е отграничен от околната нормална мускулна тъкан с капсула.
Причините за възникване на миома не са известни. Предполага се, че този тумор се причинява от повишено ниво на естрогените /женските полови хормони/. С това се обяснява и нерядко наблюдаваното спиране на растежа на тумора и дори обратното му развитие след климактериума, когато яйчниците вече не продуцират естрогени.
Туморът е с широко вариращи размери - от малък колкото грахово зърно възел до голям колкото човешка глава възел. Характеризира се с бавен растеж. Ускорен растеж и увеличаване на плътността на миомата е подозрително за злокачествена еволюция на тумора. Същото значение има и зачестяването на наличните маточни кръвотечения.
Миомните възли се разполагат на различни места в матката - под маточната обвивка, в мускулатурата, между мускулатурата и маточната лигавица.
По време на началното си развитие миомата най-често не дава оплаквания и се открива случайно при профилактичен преглед или при преглед по друг повод. По-големите миомни възли се съпровождат и от оплаквания. Менструацията става по-обилна, появяват се неправилни маточни кръвотечения. Количеството на гениталния секрет /флуор/ е увеличено. Големите миомни възли притискат околните органи и могат да причинят запек и нарушения в уринирането. По-обилни и по-чести маточни кръвотечения причиняват анемия.
Болните се оплакват от обща отпадналост, главоболие, шум в ушите. Нерядко се появява стерилитет. Тежки усложнения са деструкцията /разпад/ на тумора, поява на перитонит, както и злокачествено израждане.
Лечението на малки миомни възли е насочено към овладяване на маточните кръвотечения. Радикално лечение е оперативното. То се извършва по показание, при по-големи миомни възли и се състои в отстраняване на единичен възел или на цялата матка.
Причините за възникване на миома не са известни. Предполага се, че този тумор се причинява от повишено ниво на естрогените /женските полови хормони/. С това се обяснява и нерядко наблюдаваното спиране на растежа на тумора и дори обратното му развитие след климактериума, когато яйчниците вече не продуцират естрогени.
Туморът е с широко вариращи размери - от малък колкото грахово зърно възел до голям колкото човешка глава възел. Характеризира се с бавен растеж. Ускорен растеж и увеличаване на плътността на миомата е подозрително за злокачествена еволюция на тумора. Същото значение има и зачестяването на наличните маточни кръвотечения.
Миомните възли се разполагат на различни места в матката - под маточната обвивка, в мускулатурата, между мускулатурата и маточната лигавица.
По време на началното си развитие миомата най-често не дава оплаквания и се открива случайно при профилактичен преглед или при преглед по друг повод. По-големите миомни възли се съпровождат и от оплаквания. Менструацията става по-обилна, появяват се неправилни маточни кръвотечения. Количеството на гениталния секрет /флуор/ е увеличено. Големите миомни възли притискат околните органи и могат да причинят запек и нарушения в уринирането. По-обилни и по-чести маточни кръвотечения причиняват анемия.
Болните се оплакват от обща отпадналост, главоболие, шум в ушите. Нерядко се появява стерилитет. Тежки усложнения са деструкцията /разпад/ на тумора, поява на перитонит, както и злокачествено израждане.
Лечението на малки миомни възли е насочено към овладяване на маточните кръвотечения. Радикално лечение е оперативното. То се извършва по показание, при по-големи миомни възли и се състои в отстраняване на единичен възел или на цялата матка.
