КОЛПИТ
Кандидомикотичен колпит.

Заболяването се причинява от гъбички /от рода Кандида/. Кандидомикотичен колпит, заедно с трихомонасния колпит /възпаление на влагалището/ представляват най-честите възпалителни заболявания на влагалището и един от важните гинекологични проблеми.
Заразяването се благоприятства от наличие на предразполагащи фактори /захарен диабет, бременност, тежки изтощителни заболявания, имунонедоимъчни състояния, продължителна употреба на антибиотици и кортикостероиди, прием на противозачатъчни препарати. При такива условия попадането на гъбички - кандида във влагалището предизвиква остро или хронично възпаление. Причинителите са екзогенни /попадат от околната външна среда/ или ендогенни /попадат във влагалището от ануса/.
Острата форма се характеризира с оплаквания от сърбеж, парене, засилващо се при уриниране,болка при полово сношение. Влагалищният секрет се увеличава, появява се т.н. "бяло течение", което зацапва белъото. При оглед се установява силно зачервена и оточна влагалищна лигавица, покрита с гъст белезникав налеп.
Хроничната форма протича с по-слабо изразени симптоми. Понякога единствената проява е увеличението на влагалищния секрет, който придобива гъст, пастовиден характер. Рядко по време на мензис се появяват парене и болки при уриниране.
Лечението на този колпит се провежда с препарата настатин - през устата под форма на таблетки, и влагалищно-локалнопод формата на глобули. Профилактично се упортебяват противогъбични кремове, с които се намазва кожата около влагалището и ануса. Задължително и едновременно се лекува и половият партнъор.
Трихомонален колпит
Заболяването се причинява от едноклетъчен паразит с камшичета - трихомонас вагиналис. Трихомоналният колпит се предава по полов път. По изключение при някои жени той може да се развие след къпане в замърсен басейн, вани и други вод ни резервоари. Заболяването протича под две форми: остра и хронична.
Острата форма се характеризира с парене, увеличаващо се при уриниране. Количеството на влагалищния сектер се увеличава. Той е воднист с неприятна миризма и жълтеникаво-зеленикав цвят. Видът на влагалищният секрет /флуор/ дава възможност още при оглед да се напра ви диференциална диагноза с другия широко разпространен колпит - кандидамикотичния, чийто флуор е гъст. Влагалищната лигавица е петнисто-зачервена.
Хроничната форма протича без оплаквания, само с увеличен флуор. Поради промените в алкално-киселинното състояние на влагалището често се наслагва и допълнителна бактериална инфекция.
Лечението винаги се провежда едновременно и на двамата, съответно - на повече партнъори. През устата се приема препаратът фасижин. С добър успех се приема препаратът трихомонацид - под форма на орална и вагинална таблетка. Поради честото наслагване на бактериална инфекция и лесното й разпространение може да се използват и широкоспектърни антибиотици.