Яйчникови фоликули.
Те се образуват през време на вътреутробното развитие, като при раждането на момичето, двата яйчника нормално съдържат общо около 400 хиляди (400 000) първични фоликула. От тези фоликули само малка част се развиват и достигат пълна зрелост - около 1/1000. През време на активния полов живот на жената, който трае средно около 30 години (от пубертета до менопаузата) узряват по 13 фоликула на година или всичко - около 400 фоликула за целия период на полова активност. Останалите фоликули се подлагат на обратно развитие, като този процес е най-интензивен в детската възраст, но продължава и в другите възрастови периоди.
Първичните фоликули са сферични телца, в чийто център се разполага една клетка - това е яйцеклетката. Тя е заобиколена от един ред плоски по форма клетки - нар. фоликуларни клетки. В зрелия яйчник се намират фоликули в различен стадий на узряване. Зреещите фоликули се наричат везикулозни, или Граафови фоликули. На всеки 28 дни, един от тези фоликули стига пълна зрелост и освобождава една яйцеклетка, способна за оплождане. Разкъсването на зрелия фоликул и изхвърлянето на зрялата яйцеклетка се нарича овулация. Непосредствено преди овулацията зрелият Граафов фоликул достига голям размер. Той се уголемява толкова много, че заема целия паренхим на яйчника. На едно определено място, което се подава навън от яйчника, туника албугинеа изтънява, изтъняват и другите обвивки. Появява се специална течност нар. фоликуларна течност и фоликулът се разпуква сам - т.е. настъпва овулацията, фоликуларната течност се излива навън заедно с яйцеклетката. Яйцеклетката поема своя път към маточната тръба (при нормалните случаи). Пътувайки, най-голямата клетка в човешкото тяло е заобиколена от дебела мембрана - нар. зона пелуцида, и един слой клетки с цилиндрична форма, които образуват корона радиата. Така яйцеклетката прилича на движещо се слънце, или наподобява икона на светец с ореол около себе си. При излизането си от яйчника, яйцеклетката го разкъсва, тъй като яйчника няма изходен канал. Яйцеклетката пътува обвита в своя ореол, който има защитна функция, за да достигне до маточната тръба, където попада заедно с фоликулната течност. Тук яйцеклетката или бива оплодена от сперматозоида, или загива.
Времето за оплождане на една зряла яйцеклетка и не повече от 24 часа.
Обикновено, след настъпване на овулацията, се счита че първите 3-5 часа са най-сигулни за оплождане, ако не се улучи момента, то яйцеклетката загива и бременност не настъпва. Ето защо, доста двойки забременяват след дълъг период от време, без видими други причини. Просто не е улучено времето, когато яйцеклетката е решила, че трябва да бъде оплодена и е тръгнала да търси своя сперматозоид. Ако яйцеклетката се оплоди, то тя тръгва вече оплодена (под формата на зигота) и достига матката. Целият този път се изминава за около 3 дни. Достигайки до матката, оплодената яйцеклетка се имплантира в подготвената маточна лигавица и започва своето делене, хранене и развитие, докато след време се създаде ембриона, който преминава в плод, който раждайки се, дава новороденото бебе.
В случай на неоплождане, яйцеклетката се разгражда и получената материя се стича към матката, където заедно с олющеният епител на матката (който е чакал подготвен оплодената яйцеклетка) се сформира материал, който се изхвърля навън през влагалището под формата на мензес. Важно е да отбележим, че при изхвърлянето на спермата във влагалището на жената, сперматозоидите, ако не бъдат убити от защитните бариери на влагалището, то те преминават през маточната шийка и попадат в матката, където им предстои един дълъг път, който те изминават пъплейки нагоре, към една от двете маточни тръби. Чиста случайност е, кой сперматозоид ще намери яйцеклетката. Попадайки в гънките на маточната тръба, сперматозоидите могат да запазят своята подвижност за дълго време - до три седмици, но тяхната оплодителна способност не трае повече от 1-2 до 3 дни и то ако яйцеклетката през това време е налице и все още не е загинала. Този факт, също трябва да се отчита при проблемното забременяване, тъй като отново друга причина може и да няма.
Интересен факт: След пукването на всеки един фоликул и изхвърлянето на една яйцеклетка навън, започва образуването на т.нар. жълто тяло, което е вид вътрешна жлеза на яйчника, която произвежда хормона прогестерон, който има способността да предпазва по време на бременност олющването на маточната лигавица (на датите за цикъл) и по този начин обуславя задържането и развитието на плода в матката. Жълтото тяло расте през целия период на бременност, като при изтичането на бременността се подлага на обратно развитие и оставя след себе си белег върху яйчника. В случай, че не настъпи оплождане, жълтото тяло се подлага също на обратно развитие в първата седмица на овулацията и тогава се говори за менструално жълто тяло. В крайния етап от неговото обратно развитие тогава, се образува т.нар. бяло тяло, като отново се образува белег на яйчника. Освен това белези по яйчника остават след всяко пръскане на фоликул, което предизвиква яйцеклетката , за да излезе навън. Така в крайна сметка, яйчника се покрива целия с белези, ръбци и вдлъбнатини, предизвикани от описаните по-горе процеси. И в крайна сметка той става с активно-намален капацитет, което се бележи с последното овулиране. Оттук насетне, яйчникът само произвежда известно количество хормони, които отговарят за половите белези на жената, и някои телесни промени.
Първичните фоликули са сферични телца, в чийто център се разполага една клетка - това е яйцеклетката. Тя е заобиколена от един ред плоски по форма клетки - нар. фоликуларни клетки. В зрелия яйчник се намират фоликули в различен стадий на узряване. Зреещите фоликули се наричат везикулозни, или Граафови фоликули. На всеки 28 дни, един от тези фоликули стига пълна зрелост и освобождава една яйцеклетка, способна за оплождане. Разкъсването на зрелия фоликул и изхвърлянето на зрялата яйцеклетка се нарича овулация. Непосредствено преди овулацията зрелият Граафов фоликул достига голям размер. Той се уголемява толкова много, че заема целия паренхим на яйчника. На едно определено място, което се подава навън от яйчника, туника албугинеа изтънява, изтъняват и другите обвивки. Появява се специална течност нар. фоликуларна течност и фоликулът се разпуква сам - т.е. настъпва овулацията, фоликуларната течност се излива навън заедно с яйцеклетката. Яйцеклетката поема своя път към маточната тръба (при нормалните случаи). Пътувайки, най-голямата клетка в човешкото тяло е заобиколена от дебела мембрана - нар. зона пелуцида, и един слой клетки с цилиндрична форма, които образуват корона радиата. Така яйцеклетката прилича на движещо се слънце, или наподобява икона на светец с ореол около себе си. При излизането си от яйчника, яйцеклетката го разкъсва, тъй като яйчника няма изходен канал. Яйцеклетката пътува обвита в своя ореол, който има защитна функция, за да достигне до маточната тръба, където попада заедно с фоликулната течност. Тук яйцеклетката или бива оплодена от сперматозоида, или загива.
Времето за оплождане на една зряла яйцеклетка и не повече от 24 часа.
Обикновено, след настъпване на овулацията, се счита че първите 3-5 часа са най-сигулни за оплождане, ако не се улучи момента, то яйцеклетката загива и бременност не настъпва. Ето защо, доста двойки забременяват след дълъг период от време, без видими други причини. Просто не е улучено времето, когато яйцеклетката е решила, че трябва да бъде оплодена и е тръгнала да търси своя сперматозоид. Ако яйцеклетката се оплоди, то тя тръгва вече оплодена (под формата на зигота) и достига матката. Целият този път се изминава за около 3 дни. Достигайки до матката, оплодената яйцеклетка се имплантира в подготвената маточна лигавица и започва своето делене, хранене и развитие, докато след време се създаде ембриона, който преминава в плод, който раждайки се, дава новороденото бебе.
В случай на неоплождане, яйцеклетката се разгражда и получената материя се стича към матката, където заедно с олющеният епител на матката (който е чакал подготвен оплодената яйцеклетка) се сформира материал, който се изхвърля навън през влагалището под формата на мензес. Важно е да отбележим, че при изхвърлянето на спермата във влагалището на жената, сперматозоидите, ако не бъдат убити от защитните бариери на влагалището, то те преминават през маточната шийка и попадат в матката, където им предстои един дълъг път, който те изминават пъплейки нагоре, към една от двете маточни тръби. Чиста случайност е, кой сперматозоид ще намери яйцеклетката. Попадайки в гънките на маточната тръба, сперматозоидите могат да запазят своята подвижност за дълго време - до три седмици, но тяхната оплодителна способност не трае повече от 1-2 до 3 дни и то ако яйцеклетката през това време е налице и все още не е загинала. Този факт, също трябва да се отчита при проблемното забременяване, тъй като отново друга причина може и да няма.
Интересен факт: След пукването на всеки един фоликул и изхвърлянето на една яйцеклетка навън, започва образуването на т.нар. жълто тяло, което е вид вътрешна жлеза на яйчника, която произвежда хормона прогестерон, който има способността да предпазва по време на бременност олющването на маточната лигавица (на датите за цикъл) и по този начин обуславя задържането и развитието на плода в матката. Жълтото тяло расте през целия период на бременност, като при изтичането на бременността се подлага на обратно развитие и оставя след себе си белег върху яйчника. В случай, че не настъпи оплождане, жълтото тяло се подлага също на обратно развитие в първата седмица на овулацията и тогава се говори за менструално жълто тяло. В крайния етап от неговото обратно развитие тогава, се образува т.нар. бяло тяло, като отново се образува белег на яйчника. Освен това белези по яйчника остават след всяко пръскане на фоликул, което предизвиква яйцеклетката , за да излезе навън. Така в крайна сметка, яйчника се покрива целия с белези, ръбци и вдлъбнатини, предизвикани от описаните по-горе процеси. И в крайна сметка той става с активно-намален капацитет, което се бележи с последното овулиране. Оттук насетне, яйчникът само произвежда известно количество хормони, които отговарят за половите белези на жената, и някои телесни промени.
